София по пътя към умния град

София по пътя към умния град

Българската столица е първата в Европа, която въвежда изискването за таксономичен анализ, няколко големи проекта вече чакат финансиране

Иван Гайдаров
441 прочитания

До 2026 г. в глобален мащаб се очаква за технологии за умен град да бъдат инвестирани над 2.5 трилиона долара, а последните анализи ясно показват защо - когато в градовете се прилагат подобни решения, в рамките на пет години те са способни да повишат с 21% своя БВП, а населението си с 13%.

Затова и макар концепцията да е сравнително нова, в Европа вече има множество добри примери. Копенхаген например, който винаги е в челните позиции на класациите за умни градски решения благодарение на добре развития си бизнес клъстер, още от 2010 г. задължава всяка нова сграда да има зелена площ на покрива. Това, от една страна, помага за почистването на въздуха и запазването на биологичното разнообразие, а от друга, предотвратява наводнения в сградите, тъй като абсорбира 70% от дъждовната среда.

Лондон пък е добър пример по отношение на отворените данни, набор от предварително събрана информация, до която има бърз и лесен достъп, още от 2016 г., а Барселона предлага специален район - Квартал 22, който играе ролята на тестово поле за стартиращи компании да реализират своите пилотни проекти.

Статията е част от тематичния доклад "Digitalk Report | ESG - Environmental, Social, Governance" на Digitalk от 06/2022 г. Цялото издание можете да намерите в дигиталната библиотека.

"Връзката между умния град и стабилния икономически растеж е пряка. Тя се състои в това, че в тази концепция се използват възобновяеми източници на ресурси и в крайна сметка това създава условия за устойчива икономика. Но за да има иновации, трябва да има наука, административна общност и ресурс, който да създава тези иновации и те да се вливат в бизнеса. Той от своя страна трябва да генерира иновативни решения, а администрацията да ги прилага в масов аспект и да променя законодателната рамка", категорична е Мария Христова, главен изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за инвестиции, по време на конференцията Digital Sofia The Smart city, организирана от Столичната община (СО) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

София по пътя към умния град

София също е сред първите европейски градове, приели своя Стратегия за дигитална трансформация и план за нейното изпълнение, и това не е изненада, тъй като 20% от структурата на индустрията в града е съставена от технологични организации. Той е дом на 80% от технологичните компании в страната. Българската столица може да се похвали и със собствен изследователски център за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект - института GATE - проект, в който СО си партнира със СУ "Св. Климент Охрдиски".

След като първите стъпки са направени през 2016 г., действащата стратегия за дигитална трансформация на София е приета през 2019 г. Тя е разработена в резултат на участието на българската столица в инициативата "Предизвикателство дигитални градове" (2018-2019 г.), проект на Европейската комисия, който цели да подпомогне над 40 града в ЕС в "постигането на устойчив икономически ръст посредством въвеждането и използването на високи технологии във всички сфери на обществения живот". На база на анализ на заинтересованите страни са приети няколко основни цели на стратегията: Създаване и предлагане на иновативни и сигурни услуги за бизнеса и гражданите и осигуряване на възможност повече компании от ИКТ екосистемата на града да участват в дигиталната трансформация на икономиката; Отварянe, доразвиване и създаване на пазар за електронни услуги на местно, национално и международно ниво посредством улесняване на предоставянето на електронни услуги от ИКТ компаниите за различните индустрии, публичната администрация, дружествата за комунални услуги; Развиване на подкрепяща среда за насърчаване на иновационната екосистема посредством финансови механизми и инвеститорски мрежи, улесняващи дигиталната трансформация на местната икономика; Развиване уменията на заетите в местния ИКТ сектор и в стартъп екосистемата с цел разработване и създаване на електронни услуги и бази данни от публични и частни организации.

В резултат на това в последните години СО стартира няколко инициативи, една от които е ръководеният от Столичната общинска агенция за инвестиции "Акселератор стартъп София".

"Акселератор стартъп София"

"Акселератор стартъп София" е съвместен проект на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, Общинския гаранционен фонд за МСП и програма "Европа" към СО и допълва третата от приоритетни области на програмата - насърчаване на иновативни и дигитални инициативи в публичния сектор, осъществени в сътрудничество между граждани, обществени организации и местната власт, и реализиране на дейности в подкрепа на предприемачеството, иновациите и дигиталните технологии.

Първото издание на инициативата стартира през януари 2019 г., като в него кандидатстват над 40 иновативни компании и проекти, 13 от които получават безвъзмездно финансиране в размер на до 10 000 лева и участие в менторска програма. Акселераторът е насочен към иновативни, социални или стартиращи компании, а основната му цел е да им предложи подкрепа в разработката на нови продукти, услуги и процеси.

През 2022 г. в "Акселератор стартъп София" се включват 24 проекта, от които са одобрени 11. Всички те са в различни области на обществения живот - от популяризиране на културни продукти във виртуална среда, през разработването на интегрирана платформа за стимулиране на велосипеден и пешеходен туризъм на територията на ПП "Витоша" като начин за постигане на нулев въглероден отпечатък, до откриване на търговски загуби на вода по водопроводната мрежа на територията на СО чрез иновативна технология и сателитни изображения.

Няколко мащабни проекта

София обаче може да се похвали и с по-големи проекти, които предстои да бъдат реализирани, след като стана първата европейска столица, която въвежда изискването за таксономичен анализ. Инструмент на ЕК, според който всеки проект в бъдеще ще е съгласуван със Зелената сделка и финансиран срещу доказани резултати, отваря вратата пред значително по-мащабни реализации. Към днешна дата СО има готови няколко такива проекта.

Първият от тях, съвместно с Европейската инвестиционна банка, е насочен към превръщането на обществените детски градини и училища в енергийно независими структури. По този начин сградите ще произвеждат зелена енергия за собственото си потребление, като добавят водородни клетки, както и сензори, които ще следят разходите за ток, вода и газ. Предвидено е проектът да обхване 400 сгради, всяка от които ще спестява 14 000 тона въглеродни емисии годишно.

Друг мащабен проект предвижда изграждането на зелена електрическа жп линия от Гара Яна до ТЕЦ "София" за транспорт на RDF гориво. Изчисленията сочат, че той би спестил над 8000 автомобилни курса на година.

Другите одобрени след таксономичен анализ проекти включват електрически автомобили за споделено пътуване, с които биха се спестявали 15 хил. тона въглеродни емисии на година, център за обработка на големи данни, който ще следи парниковите газове, енергията в MWh, екстремните метеорологични явления и др., и разполагането на пречистващи филтри, които в реално време измерват нивото на фините прахови частици.

До 2026 г. в глобален мащаб се очаква за технологии за умен град да бъдат инвестирани над 2.5 трилиона долара, а последните анализи ясно показват защо - когато в градовете се прилагат подобни решения, в рамките на пет години те са способни да повишат с 21% своя БВП, а населението си с 13%.

Затова и макар концепцията да е сравнително нова, в Европа вече има множество добри примери. Копенхаген например, който винаги е в челните позиции на класациите за умни градски решения благодарение на добре развития си бизнес клъстер, още от 2010 г. задължава всяка нова сграда да има зелена площ на покрива. Това, от една страна, помага за почистването на въздуха и запазването на биологичното разнообразие, а от друга, предотвратява наводнения в сградите, тъй като абсорбира 70% от дъждовната среда.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК