Междувременно компанията отново влезе в новините, този път със слух, че Мъск се опитва да инвестира в конкурента на Neuralink - Synchron, който наскоро извърши първата ендоваскуларна процедура по поставяне на мозъчно-компютърен интерфейс на човек. Засега обаче отново няма яснота дали става дума за потенциално сътрудничество между двете организации, но може би ще разберем повече след събитието през есента. Разработките на Synchron, която също е основана през 2016 г., отново включват създаването на имплант, който да свързва мозъка с компютър. Разликата с технологията на Neuralink е, че тази няма да изисква имплантът да бъде поставян в черепа. И тук основната цел на продукта е да се помага на парализирани пациенти да управляват дигитални устройства само с мисъл. По данни на Bloombeerg четиримата пациенти с имплант не изпитват странични ефекти, а устройството им е позволило да изпращат съобщения през WhatsApp и да правят онлайн поръчки.

Какво представлява мозъчно-машинният интерфейс

Днес обикновено за да работим с компютър, телефон или друго устройство, използваме своята периферна нервна система. От своя страна мозъчно-машинният интерфейс е базиран директно върху централната нервна система, т.е. върху мисловните ни намерения. В този смисъл технологията предлага две основни направление, чрез които може да се осъществи връзката между мозъка и машината: неинвазивни методи, които представляват диадеми с разклоняващи се жици, и инвазивни такива, подобни на подхода на Мъск, изискващ поставянето на импланти.

И в двата случая обаче е необходимо наличието на сензори, които да улавят електрическите сигнали от мозъка и да ги предават към някакво устройство. При неинвазивните решения колкото повече електроди има, толкова по-голяма част от главата се обхваща. Следователно разчитането на мозъчната активност е по-добро, тъй като при различните ментални намерения или мисли реагират различни части на мозъка. Според експертите именно този метод има потенциала да се превърне в масов. Трудността при него обаче е да се определи точната задавана команда в целия "шум", идващ от мозъка. Имплантите решават именно това предизвикателство и позволяват сигналите да се улавят в далеч по-чист вид. След като те бъдат предадени към конкретното устройство, с различни програми могат да бъдат и интерпретирани.

Към момента технологията има приложение предимно в здравеопазването, а това е и полето, където тя би могла да постигне най-сериозен обществен принос. Мозъчно-машинният интерфейс има потенциала да помогне на хора с увреждания да възстановят част от двигателната си активност, например като управляват с мисъл екзоскелет. Също така интересен пример е и възможността за възпроизвеждане на реч чрез фокусирането на вниманието върху конкретна буква на екрана.

Друга сфери, в която по-добрата връзка между човека и компютъра може да се окаже полезна, е геймингът, а мозъчно-машинният интерфейс има потенциала да създаването едно следващо ниво на изживяване. Освен това технологията може да намери приложение в областта на комуникациите и по-конкретно при управлението на дронове и автомобили. И тук от подобни решения биха се възползвали не само обикновените потребители, но и онези, които поради определена причина нямат физическа възможност да управляват автомобил.