Блокчейн срещу финансовите измами?

Справяне с регулаторния натиск

Организации от всички индустрии и размери са изправени пред значителни предизвикателства в опитите си да управляват нарастващия обхват на регулаторните изисквания. С все по-сложните структури между банки и финансови институции, доставчици на плащания и други количеството споделени, общи и често дублиращи се данни нараства. Това затруднява обработката и валидирането на транзакциите и спазването на разпоредбите.

Още по-трудно се оказва текущото поддържане на документацията и вземането на решения за това колко подробна трябва да бъде проверката на дадения клиент. С други думи, за отделите по съответствие от основно значение е да събират необходимата информация, като същевременно се въздържат от събиране на непропорционални или неуместни подробности. Както заключават от Deloitte, "субектите, регулаторите и заинтересованите страни трябва да се ориентират в неопределеността и да намерят деликатния баланс между регулаторните изисквания и удовлетвореността на клиентите".

[ Четете още: Какво представлява блокчейн ]

Според анализаторите блокчейн може да предложи на финансовите институции публична книга за запис и следене на транзакции. На всяка страна се присвоява криптографски ключ и всяка транзакция трябва да бъде одобрена и валидирана от заинтересованите участници. След като идентификационните данни бъдат потвърдени, транзакцията може да бъде завършена, като се създава криптиран блок. Основната характеристика, която прави технологията интересна в сферата на мониторинга на транзакциите, е т.нар. разпределен леджър, стоящ в нейната основа. Той позволява формиране на проверяем консенсусен процес и прозрачност за вече извършени манипулации.

От гледна точна на превенцията на прането на пари основното предимство е целостта на данните. Историята на клиента, финансовите записи, източниците на средствата и т.н. могат да се добавят в информационната верига само при наличие на консенсус в цялата мрежа за това, че информацията е точна. Изключително затрудненото добавяне на фалшиви и неверни данни означава висока защита срещу вътрешни измами. Веднъж добавени в блокчейна пък, данните остават фиксирани.

В блокчейн технологията информацията се разпределя последователно на блокове, които имат определен капацитет за съхранение и при запълване се затварят и се свързват с предишен вече попълнен подобен такъв, образувайки верига от данни, която и дава името на технологията. Blockchain е съставена от английските думи за блок и верига.

Всеки блок получава и точен времеви печат за това кога е добавен във веригата. Прякото следствие от тази структура е, че блокчейнът не просто съдържа в себе си информация за всички предходни транзакции - те буквално са вградени в неговата структура. Модифициране на вече създаден блок означава прекъсване на веригата.

Според Deloitte допълнителен аспект, който не бива да се подценява, е, че клиентската информация може да се съхранява отделно в базите данни на различни организации. Такива могат да бъдат както банки, така и транспортни фирми, данъчни служби и съдебни органи. Блокчейн позволява цялата основна информация и идентификация да се съхраняват в единна мрежа, за да могат институциите да се възползват от тях по време на проверки. Това може да направи процеса на проучване на клиенти значително по-лесен, по-бърз, по-всеобхватен и много по-сигурен срещу случаи на човешки грешки или опити за измама.

Нужни са промени

Налице са обаче проблеми с този подход. Настоящите закони пречат за използването на блокчейн по описания начин. Например съгласно GDPR регламента на Европейския съюз, който обхваща защитата на данните на физическите лица, правото да бъдеш забравен (всеки е в правото си да поиска от администратор да изтрие свързаните с него лични данни) е в противоречие с блокчейн, който по самото си естество е постоянен и непроменим.

Тепърва трябва да се реши как такъв постоянен регистър на лична информация, който често ще трябва и да е публичен, може да работи заедно с настоящото законодателство. Развитието в тази посока може да доведе до внасяне на изменения в GDPR или създаване на заобикалящи и допълващи решения, които позволяват известна степен на гъвкавост. Компромисен вариант би могло да бъде съхраняването на лични данни извън блокчейна в отделни бази от данни, но това вероятно би ограничило ефективността и би компрометирало сигурността на технологията.

Настоящите разпоредби за борба с прането на пари също са проблем. Сегашните правила позволяват да компании да разчитат на вече проведени проверки на клиенти от трети страни, за изпълняване собствените си регулаторни задължения. Този процес изисква третите страни да предадат цялата информация за надлежна проверка, която са събрали, и да пазят копия от данните най-малко пет години. Също така грешките, допуснати от друг, не освобождават от отговорност онези, които ползват информацията "наготово".

Това ниво на отчетност вече често е административен кошмар за финансовите институции. Твърде вероятно е компаниите да не са склонни да приемат още повече товар в тази посока.

Предвид глобалния обхват на организираната престъпност предстоят нови дискусии за използване на блокчейн или други технологии за предотвратяване на престъпността на международно ниво. Резултатът може дори да е международно или поне регионално признат форум за цифрова клиентска идентичност. Темата определено е в развитие.