Георги Цолов, Novarto: Българските компании се движат в първите редици на индустриалните иновации

Г-н Цолов, кои според вас бяха основните двигатели за внедряването на умни решения в българското производство през миналата година?

Един сериозен двигател, който стимулира компаниите да въвеждат иновации и умни решения, бяха цените на енергийните източници. Това беше сериозна промяна на световния пазар и като че ли разтърси всички икономики, принуди всеки да започне да мисли по-интензивно и с по-бързи темпове за това, което беше започнало да се случва в Европа: за зелената икономика, възобновяемите източници и енергийната ефективност. Тези теми бяха сериозен фактор, който накара компаниите да търсят нови решения. Конкретни примери имаше в конкурса "Фабрика на годината". Имаше компании, които през миналата година внедриха соларни системи за генериране на електричество, като така си осигуряват значителна енергийна автономност и заменяне на досегашните си енергийни източници с по-екологични.

Друг сериозен фактор беше промяната във веригите на доставки. Вследствие на пандемията от ковид, на войната в Украйна и други локални кризи имаше сериозно нарушаване на веригите за доставки на суровини, материали и на готова продукция в почти целия свят. Това също така, комбинирано с последните достижения в автономните транспортни средства, доведе до по-бързото и по-интензивно въвеждане на роботизирани системи. Не става въпрос само за автономни превозни средства или дронове, а за такива системи, които могат самостоятелно да транспортират продукция в складовете или до клиентите. Когато е налице липсата на работници или необходимост от оптимизиране на времето, се налага да се търси решение с автоматизация и използването на умни устройства. Подобни роботизирани системи се използват вече много често в производствените дейности, но се виждат и в логистичните операции - складови дейности, експедиция, транспорт и доставки.

Достиженията и бурното развитие на изкуствения интелект също влияят сериозно. Фактът, че тези технологии стават все по-популярни и по-достъпни, също дава възможност на фирмите да намират приложение на AI (Artificial Intelligence) системите във фабриките. В конкурса "Фабрика на годината" имаше няколко примера за използване на изкуствен интелект в производството: система, която наблюдава производствения процес и прави снимки на готовите изделия, като на база на машинно обучение и анализ на картината могат да се откриват дефекти в готовите продукти. Така бяха постигнали забележителен ефект по отношение на контрола на качеството. Един от другите участници беше внедрил система за видеонаблюдение, която на базата на изкуствен интелект правеше предсказуема поддръжка на съоръженията - не превантивна, а вече предсказуема. Те имаха работещ прототип, с който предсказват какво би трябвало да се направи, за да бъдат предотвратени проблеми със съоръженията, които водят до негативни икономически ефекти - от една страна, по отношение на спирането на дейността, а от друга страна, по отношение на стойността на поддръжката. Едно е да го направиш предварително, а съвсем друго е да се случи непредвидено.

В този смисъл, ако трябва да обобщим, на какво ниво по отношение на индустрия 4.0 са компаниите в българския производствен сектор?

В българските производствени предприятия виждаме внедрени едни от последните достижения на науката и на технологиите. Може да се каже, че се движим в първите редици на иновациите. В конкурса например имаше реализирани проекти за роботизирани системи, изкуствен интелект, виртуална реалност. Видяхме и използването на допълнена реалност (AR/VR) в приложения, които да помогнат на клиентите по-добре да си представят използването на продуктите. IoT системите, които вече не са нова тема, също се прилагат широко като част от интегрирани системи за роботизация или за изкуствен интелект. Например може да става дума за система за видеонаблюдение с датчици, но всъщност това са IoT устройства, защото имат някакъв софтуер и си комуникират помежду си.

В никакъв случай не може да се каже, че изоставаме технологично. Напротив, бих казал че сме доста напред имайки предвид какви компании и научни организации има в България - Endurosat, Dronamics, INSAIT и още много други, които са на световно ниво и с които можем да се гордеем. Също така има фирми, част от големи корпорации, които правят иновативни продукти тук и след това ги пренасят в другите си подразделения по света. Това също допринася за добрия авторитет и репутация на българските компании. След конкурса "Фабрика на годината" останах с много приятно впечатление от нивото, което са достигнали българските компании.

Всъщност какво отличи финалистите в конкурса? Ако трябва да дадем някаква формула за успех, каква би била тя?

Самият конкурс беше доста труден, защото не беше лесно да се отличи коя фабрика е най-добра. Всяко решение и всеки кандидат имаха свои предимства и беше трудно да се каже кое предимство всъщност е по-голямо. Спечелиха инвестиралите в най-новите технологии и решения, които са дали сериозно позитивно отражение върху дейността на предприятието. С други думи, това са компаниите, които са трансформирали дейността си с внедряването на умно решение, довело до значителен положителен ефект.

В този ред на мисли кои са основните ползи от превръщането на едно производство в умно?

По-висока производителност и по-добро качество, оптимизирането на разходите за производство и себестойността на произвежданите продукти. Но да не забравяме и ползите за природата. Онези предприятия, които имат по-голяма консумация на енергия и инвестират в системи за подобряване на енергийната си ефективност, не само намаляват себестойността на продуктите си, но и помагат на природата. Това може да им донесе както конкурентно предимство, така и увеличаване на печалба и обороти.

А какви са основните предизвикателства, с които се сблъскват компаниите по пътя към умното производство?

Едно от сериозните предизвикателства е, че тези смарт решения, които правят фабриките по-умни, обикновено са сложни и се състоят от голям брой компоненти, които са зависими един от друг и трябва да работят в синхрон. Това изисква наличието на компетентни вътрешни ресурси или да се намери външна компания, която има необходимото познание да свърже всички тези компоненти в една обща система. При по-сложни проекти се налага да се намерят няколко компании, но това изисква по-добро планиране на процеса и управление на рисковете. Това като че ли са най-сериозните предизвикателства.

Самите решения не са прости, много рядко има такова, което да го купиш от магазина, да го отвориш, да го включиш и то да работи. Когато говорим за иновации, процесът е сложен и почти винаги има няколко етапа. Започва се с пилотно внедряване на прототип, за да се види първо как това решение се вписва в дейността на компанията и как комуникира с другите системи. Следва период на настройване, адаптация и интеграция. Системата може да се пусне реално в производството едва след успешното приключване на всички тестове и изпитания. Защото пуснеш ли в едно производствено предприятия нещо, което не е проверено, можеш да нанесеш сериозни щети. Намирането на правилния партньор, който може да го направи и има необходимите познания, е изключително важно.

Дали обаче на българския пазар има кадри, които са достатъчно подготвени и със специфични познания, за да реализират този тип решения?

Категорично мога да кажа - да. Почти всички кандидати в конкурса например, а и наши клиенти, виждаме, че работят много често с български компании. Даже фирми, които са подразделения на големи международни корпорации и имат филиали в България, първо тук реализират решенията и след това ги внедряват на други места по света. Причините за това са, че от една страна, тук има висококвалифицирани служители, които могат да го направят, а от друга страна, България, бивайки по-малък пазар, е по-малко рискова за големите компании. Така създаването на много умни решения тръгва от нашата държава.

А ако трябва да отправим поглед към 2023 г., какви решения бихме могли да очакваме да се появяват повече в българското производство?

Аз очаквам тенденциите от 2022 г. да продължат и през 2023 г. Рязка промяна не мисля, че би се случила, но очаквам да се засили вниманието към системите за управление и контрол на въглеродните емисии. Има и регулации на Европейския съюз като Corporate Sustainability Reporting Directive (CSRD) и Environmental, Social, and Governance (ESG), които предстоят да влязат в действие през 2023/2024 г. Все повече от компаниите, с които правихме интервюта, и тези, с които и ние работим, търсят начин да отчитат по-точно въглеродните си емисии, какво е тяхното влияние върху околната среда, какъв е въглеродният отпечатък на техните доставчици. Така те имат възможност да изчислят въглеродния отпечатък на продукта, който произвеждат, като това би ги отличавало от конкурентите им и би им дало предимство. От една страна, ще отговарят на регулациите, а от друга страна, това ще продава по-добре техните продукти. Обществото все повече се интересува да използва продукти, които наистина имат по-малък въглероден отпечатък, и очаквам компаниите да повишат интереса си към тази тема. Ще се говори все по-често и ще има все по-голям брой системи, внедрени конкретно в тази област.

Енергийната ефективност най-вероятно и тя ще продължи да се развива усилено. Изкуственият интелект се развива много бурно през последните години - да дадем пример с инвестициите, които се наливат в ChatGPT. Предстои пускането му даже и в ежедневната работа на обикновените потребители, които ще го имат вградено в търсачките. Алгоритмите за изкуствен интелект ще намират все по-широко приложение в умните системи на производствените предприятия.

В заключение, какъв съвет бихте дали на компаниите в сферата на производството, на които им предстои да интегрират умни решения?

Първо, трябва да направят добър анализ на дейностите в предприятието си, за да идентифицират къде има нужда от подобно умно решение. След като направят това, трябва да преценят какъв би бил ефектът от него и какво искат да постигнат. Именно поставянето на конкретна и точна цел ще помогне за по-ясното дефиниране на заданието на проекта, който ще се реализира. Това би улеснило тези, които ще изпълняват задачата, независимо дали тя ще се решава от вътрешен или външен ресурс. Колкото по-общо е заданието, толкова по-неясно е накъде трябва да се отиде и какво трябва да се направи. Ясното дефиниране на изискванията и целите би помогнало много за успеха на едно такова начинание.

Другото важно нещо е да се намери правилният партньор или вътрешен ресурс. От това зависи много. Това бих дал като съвет. Той е доста общ, но пък, ако анализът е направен много добре и задачата е ясно дефинирана, това би трябвало доста да помогне. Практиката показва, че неясно поставените задачи объркват хората, които трябва да свършат работата, чудят се какво иска възложителят и какво точно трябва да се постигне като резултат. Така че за мен това е ключът към успеха.

Подобни проекти изискват обаче и сериозно финансиране. В ситуация на предстояща рецесия и висока инфлация доколко важно е тяхното реализиране да се поставя като приоритет?

Много често в бизнеса се използват точно моментите на рецесия, за да се оптимизират вътрешните процеси и дейности. Рецесията по някакъв начин променя нормалния ритъм на работа и дава възможност да се използва този момент за спечелване на конкурентно предимство, като се внедри нещо иновативно, но всяка компания сама би трябвало да прецени кога точно е моментът и какво точно да внедри. Определено бих казал, че това време по-скоро предоставя възможности, отколкото да поставя пречки. Виждал съм доста често компании, които използват точно такива моменти, за да внедрят необходимите им иновации.

Интервюто взе Мария Карашанова