Сабине Херличка, Infineon: Ефективните захранващи чипове с най-голям принос за устойчивостта

Важно е да съчетаем нашето знание и експертиза в изследванията с това на университети и всякакъв тип компании, за да създадем иновации. Само така идеите могат да бъдат превъплътени в продукти и решения за пазара и създаване на по-добри и по-екологични системи, подпомагащи цифровия преход.

Чрез участието си в проекта IPCEI се стремим да разширим това сътрудничество с университетите, а избрахме партньорството с ТУ - София и заради изградения Център за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии.

Каква е връзката на чистите технологии с устойчивото развитие?

Аз наричам това "Мисия за бъдещето". Днес всеки говори за зелена сделка, за зелена икономика, за екологично производство. Ние в Infineon обаче не правим нещо, защото е модерно, действаме активно в таза насока от 12 години и сме сред водещите в индекса за устойчивост, развивайки нашата експертиза, задълбочено научно знание, което развиваме през последните години и десетилетия. Всъщност цифровата и зелената трансформация се подкрепят взаимно.

Споменахте силните за Infineon сектори - автомобилния, захранващите системи и системите за сигурност. В кои от тях са нужни най-големи инвестиции и умения?

Преди седмица Infineon обяви най-мащабната си единична инвестиция - новият завод за чипове в Дрезден на стойност над 5 милиарда евро. Така че секторите, в които ние самите произвеждаме продукти, изискват най-голям капитал. Редица от нашите продукти се произвеждат от доставчици по целия свят, включително в Тайван. Но голяма част от производството остава при нас "in house", като се фокусираме силно върху чипове, спестяващи енергия. Например тънката пластина с диаметър 300 мм е много важна за създаването на такива енергийнно ефективни интегрални схеми, които се използват в редица практически приложения.

Захранващите решения имат голям принос за постигане на целите за устойчивост. Днес ако разчитате на традиционната верига за генериране, разпространение и използване на енергията (от централата през трансформатори до до крайните потребители), то загубената "по този маршрут" енергия ще надхвърли 70%.

Но ако превозните средства, транспортът е достатъчно интелигентен, можете да използвате над 70% от енергията, която достига до него. Затова енергийната ефективност е най-големият фактор за постигане на климатичните цели. Над 50% от центрове за данни по света използват наши захранващи системи, топ 10 от производителите на фотоволтаични системи също използват наши чипове. Именно това ни стимулира да разработваме продуктите в областта на захранващите системи.

Само по поръчки от външни компании ли произвеждате чипове или разработвате и ваши собствени?

Правим разработки на продукти по заявки на нашите потребители. Разбира се, имаме и редица иновационни проекти, с които създаваме собствени продукти, които да предложим. Но това са по-скоро малки пилотни проекти. Основната част от нашите разработки е базирана на договори и обмяна на опит и знания с нашите потребители.

Какви технологии развивате в Infineon Австрия?

В Австрия над 2300 специалисти работят в научно-изследователските ни лаборатории, като имаме 363 патентни заявки. Развиваме множество нови технологии. Сред тях са силициево карбидни чипове (SiC), в която Infineon има експертиза от над 20 г. Те са много по-надеждни и осигуряват много високи нива на енергия по един ефективен начин. Разработваме и галиево-нитридни чипове, които имат 10 пъти по-малък въглероден отпечатък и работят при много високи напрежения, температури и честоти. Ще спомена един интересен факт. През 2020 г. глобалният интернет трафик е скочил с над 40%, а центровете за данни, които го обработват харчат почти същото количество електроенергия именно благодарение на по-ефективната захранваща електроника. Следим нашия въглероден отпечатък, като с нашите продукти годишно спестяваме 97 милиона тона CO2, което е 3,5 % от цялото количество СО2, генерирано от ЕС.

Да се върнем на сътрудничеството с ТУ София. Какво да очакват студентите и в какви професии биха се реализирали?

Сърцевината на това сътрудничество с Техническия университет в София е съвместната работа по докторантурата. Защо е важно? Защото мисля, че всеки докторант ще може да се възползва от тясната връзка с приложението на тяхната разработка и това обикновено могат да осигурят компаниите. Самата аз защитих докторантурата си в компания и това ми хареса много. Така че ние сме заинтересовани от това съвместно усилие и зависи от докторанта дали иска или не иска да остане тук в България или да избере друга възможност. Това, разбира се, зависи от студента, от избраната тема и конкретния проект.

Относно професионалната реализация все повече ще са нужни нови професии - управление на проекти, управление на качеството, дизайн на чипове, софтуерен инженеринг, специалисти в науката за данни, ИТ. Те ще работят по нови теми като 6G, IoT, сигурност. Една от новите професии сигурно ще бъде обучител на роботи. Цялата бъдеща фабрика в Дрезден ще е изцяло автоматизирана, така че подобна професия ще бъде нужна.

Сабине Херличка показва 300-мм пластина на проф. дтн Иво Илиев, декан на Факултета по електронна техника и технологии

Бел. В интервюто са използвани и други въпроси по време на презентация на Сабине Херличка в Центъра по мехатроника и чисти технологии в ТУ София.