Дигиталната трансформация доставя гъвкавост и иновации, като изисква повишаване на информационната сигурност

Александър Николов, изпълнителен директор на Kyndryl-България

Дигиталната трансформация доставя гъвкавост и иновации, като изисква повишаване на информационната сигурност

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
381 прочитания

Александър Николов, изпълнителен директор на Kyndryl-България


Александър Николов е изпълнителен директор на Kyndryl - България, доставчик на ИТ услуги, който стъпва върху наследството на IBM, за да подпомогне растежа и модернизацията на своите клиенти и партньори чрез внедряване на иновации и дигитални решения.

Николов има над 20 години опит в ИТ сектора у нас, като през този период ръководи отдели "Развитие на бизнеса и продажби", "Технически решения и доставки", "Проектно портфолио и дигитални решения". През 2017 е назначен за директор на IBM Global Technology Services в България, където допринася за разширяването на бизнеса в страната.

Николов завършва Техническия университет в София с направление "Компютърни системи и технологии", като продължава професионалната си квалификация с редица управленски и професионални обучения в London Business School, PWC и IBM training Academy.

Г-н Николов, на какво ниво е всъщност дигитализацията в банковия сектор в Югоизточна Европа и по-конкретно у нас?

Поръчано от Kyndryl изследване на компанията за пазарни проучвания SeeNews установи, че през 2021 г. топ 87-те банки в Югоизточна Европа похарчват приблизително 700 млн. евро за ИТ с нарастваща пропорция, инвестирана в нови дигитални услуги. Изследването също така показва, че макар банките в региона да инвестират засилено в ИТ, възвращаемостта от инвестициите им варира. Организациите с най-висока възвращаемост са тези, които имат цялостен подход към банкирането в дигиталната ера.

У нас дигитализацията в сектора е започнала с конкретни сегменти, разнородни в различните банки, но като цяло също липсва ясно изразена дигитална стратегия, която да върви с дългосрочен план за развитие и концепция по най-приоритетните теми. Финансовият сектор в България има критична необходимост от бърза цифровизация на всички бизнес процеси: от основните банкови такива, които са ритейл, корпоративни и онбординг на нови клиенти, до всички вътрешни, включително срещу пране на пари, картови разплащания и други бек офис процеси, тъй като много от тях все още са без системи или са неинтегрирани.

В този ред на мисли кои са основните двигатели, които мотивират банковите институции да се трансформират?

На първо място е потребителското поведение. Все повече хора използват телефоните си за плащания, търговия и всякакъв вид финансови транзакции. Новите привички и тенденции сред потребителите трансформират финансовите услуги. Според проучването на SeeNews всяка година повече от половин милион нови клиенти започват да разглеждат за нови дигитални предложения от тяхната банка, а търсенето на съществуващи и нови цифрови услуги нараства експоненциално.

На второ място са финтех компаниите, които предлагат гъвкави и лесно достъпни дигитални решения и дават възможности за дигитални финансови разплащания, какъвто е примерът с Revolut. До момента банковият сектор е изключително успешен, защото е бизнес на доверие и гарантира, че доходите са на сигурно място. Вече с възможностите за дигитални комуникации, пазаруване и обмен на парични потоци, компаниите за индустриални облачни услуги (Hyperscalers) също започват да предоставят финансови инструменти. Това е основната причина, поради която банковият сектор бързо трябва да се дигитализира, за да може да настигне новаторите в този сегмент.

И на трето място, регулационните промени предизвикаха значителна дигитализация във финансовата индустрия, защото банките са задължени да съответстват и да отговорят на всички изисквания и правни норми на Европейската централна банка. Например ЕЦБ налага финансовите институции да имат възможност да са до голяма степен независими в техническите си решения. С други думи, търси се разнообразие от иновативни и бързи за внедряване и промяна решения. Tакива биха предоставяли конкурентно предимство на проактивните в бранша, и това е тенденция, която ние виждаме в последните години. Води се така наречената гъвкава (agile) трансформация, която дава възможност на финансовите организации да участват в този процес, защото до този момент банките имаха бизнес звена, които се грижат за бизнеса, ИТ звена, които имлементират решения, и редица доставчици, които внедряват тези решения и ги поддържат във времето. В момента стремежът е трите страни да работят в синергия и с ясен фокус, а именно да се постигат по-бързо бизнес целите, да се изкарват банкови продукти на пазара в рамките на няколко седмици, а бизнес звената директно да комуникират с новаторите в бранша.

А какви рискове носи дигиталната трансформация за финансовия сектор и могат ли да се преодолеят?

Дигиталната трансформация е тясно свързана със сигурността. Тя води до повишен риск за информационната сигурност, а това налага да се имплементират специализирани решения. Системите за киберсигурност играят фундаментална роля в защитаването на днешното общество. Ориентирайки се към увеличаващата се дигитална работна среда, операционното, финансовото и репутационното влияние на кибератаките също се увеличава с глобален среден разход за пробив на данни, отчетен на 4.25 млн. долара.

Като мярка срещу затруднения с интеграцията на решения и услуги за сигурност индустрията направи крачка към стандартизиране и спецификация на тези сложни процеси. Така наречената "Отворена рамкова схема за киберсигурност" (Open Cybersecurity Schema Framework) - общоприетият стандарт за споделяне на информация за киберсигурност, представен през август от индустриален консорциум на водещите технологични компании, звучи като решението, за което чакахме.

Проблемът тук е, че крачката към стандартизация ще пожъне успехи след известно време, а дигиталната трансформация продължава да предизвиква осезаема и неотложна нужда от инвестиции за сигурност и устойчивост.

В тази връзка не можем да не споменем и влиянието на Регламента за оперативна устойчивост на цифровите технологии. Какви са неговите изисквания и как финансовите институции могат да отговорят на тях?

Тази пролет Европейската комисия предприе първи стъпки към увеличаване на регулациите за подобрена ИТ сигурност в банки, застрахователни и инвестиционни компании. Peглaмeнтът зa опepaтивнaтa ycтoйчивocт нa цифpoвитe тexнoлoгии (Digital Operational Resiliency Act) въвежда изисквания към участниците във финансовия сектор и техните ИТ доставчици за подсигуряване на издръжливост, реакция и възстановяване от всякакви видове ИТ атаки, включително способност да рестартират ИТ системите си в порядъчен период от време при случай на кибератака.

Няколко седмици след това Kyndryl бе една от първите компании в света, която предложи на пазара абонаментно решение, повишаващо способността за устойчивост на организациите във финансовия сектор. Recovery Retainer дава достъп до експертиза, дигитални активи и проактивна намеса от всички глобални ресурси на Kyndryl с цел незабавно стартиране на работата по възстановяването на системите и максимално съкращаване на времето от атаката до отново функциониращи операции.

За разлика от традиционните пакети срещу инциденти, които често предлагат криминалистичен анализ, Kyndryl се фокусира върху мерки за възстановяване като преинсталация на програми, определяне на процесите по възобновяване на данни, системно почистване и други критично важни задачи. Подобни мерки адресират и другите нужди на клиента - да се намали негативният ефект от кибератаките, а услугата на Kyndryl се справя с атаки във всички видове среди - собствени физически, виртуални инфраструктури и в различни типове облачни решения.

Налични са три вида абонамента, като в двата премиум пакета са включени и проактивни обучения. Също така с превантивна цел Kyndryl може да извършва пробивни тестове, да тества риск осъзнаването на служители чрез социално инженерство или да проверява статуса на защитните стени на системите.

От технологична гледна точка кои тенденции ще определят развитието на банковия сектор през следващите години?

58% от ИТ лидерите в индустрията казват, че менажирането на инфраструктури изтощава ресурсите им, като лимитира техните способности да ускоряват иновациите си. Затова отговорът е опростяване на това как бизнесите избират, консумират и управляват дигитални технологии. Организациите по света все повече и повече търсят опростени продукти, за да имат възможността да "впрегнат" силата на дигиталните инструменти и да "отключат" нови бизнес възможности, оставайки конкурентоспособни.

Това важи в пълна степен за банковия сектор в региона и в България, където често организациите купуват един модул за основната им система и около него започват да изграждат сателитни приложения, с които да са по-бързи, гъвкави и икономични, за да могат да обслужват цялото банково портфолио. Това създава палитра от десетки различни неинтегрирани и често архитектурно несъвместими решения за управление на една цяла банка. Tози хаос трудно бива управляван дългосрочно във времето, следвайки нуждата за бързи промени и стабилно работещи системи. Банките биват притиснати от системните ограничения на технологично остарелите приложения.

Това поставя финансовите институции в ситуация, в която имат нужда от доверен партньор, който познава в детайли бизнеса, разполага с иновативни решения за покриването на неговите нужди и разполага с техническата компетенция да трансформира и мигрира съществуващите данни към новите апликации. Това върви ръка за ръка с оптимизацията на тези системи, така че да бъдат иновативни и лесни за употреба. Именно такава възможност предлага Kyndryl на своите клиенти. Kyndryl Bridge има за цел да осигурява бърз достъп до всички ИТ инструменти, от облачно изчисление, обработване на данни, анализ и изкуствен интелект, до решения за бизнес устойчивост заедно с основна инфраструктура и много други технологии.

В допълнение на опростяването платформата свързва потребители с експерти и технологични партньори на Kyndryl. По този начин финансовите институции могат да се фокусират по-малко върху управлението на ИТ системите и да освободят своите ИТ ресурси за работа с по-висока добавена стойност.

В заключение, каква е вашата прогноза за развитието на сектора през следващите години?

Технологичната модернизация ще бъде приоритет. 60% от ИТ директорите считат дигиталната трансформация за ключов фактор за растежа на организациите им, сочат данните на IDC. До 2023 г. всяка втора компания ще генерира повече от 40% от своите приходи от дигитални продукти и услуги, сравнено с всяка трета през 2020 г.

Затова можем да очакваме ръст на дигиталните нужди и тенденцията е за многократно ускорение на внедряването на дигитални решения за банките, а това върви ръка за ръка с повишаване на ИТ сигурността. Съхранявайки данните в дигитални масиви, даваме възможност за анализ и монетизирането на тези данни, от друга страна, повишаването на ИТ сигурността е от критична важност зa оперативната цялост на всяка организация.

Александър Николов е изпълнителен директор на Kyndryl - България, доставчик на ИТ услуги, който стъпва върху наследството на IBM, за да подпомогне растежа и модернизацията на своите клиенти и партньори чрез внедряване на иновации и дигитални решения.

Николов има над 20 години опит в ИТ сектора у нас, като през този период ръководи отдели "Развитие на бизнеса и продажби", "Технически решения и доставки", "Проектно портфолио и дигитални решения". През 2017 е назначен за директор на IBM Global Technology Services в България, където допринася за разширяването на бизнеса в страната.

Николов завършва Техническия университет в София с направление "Компютърни системи и технологии", като продължава професионалната си квалификация с редица управленски и професионални обучения в London Business School, PWC и IBM training Academy.

Г-н Николов, на какво ниво е всъщност дигитализацията в банковия сектор в Югоизточна Европа и по-конкретно у нас?

Поръчано от Kyndryl изследване на компанията за пазарни проучвания SeeNews установи, че през 2021 г. топ 87-те банки в Югоизточна Европа похарчват приблизително 700 млн. евро за ИТ с нарастваща пропорция, инвестирана в нови дигитални услуги. Изследването също така показва, че макар банките в региона да инвестират засилено в ИТ, възвращаемостта от инвестициите им варира. Организациите с най-висока възвращаемост са тези, които имат цялостен подход към банкирането в дигиталната ера.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК