Тим Хет, ръководител на отдел "Проучвания и консултации" в GSMA Intelligence

GSMA: Евросъюзът трябва да предприеме мерки, за да постигне цифровите си цели

Хармонизирани правила при търговете за радиочестоти, намалена бюрокрация и улесняване на сливанията искат операторите

от Владимир Владков

6 октомври 2022 17:31

Тим Хет, ръководител на отдел "Проучвания и консултации" в GSMA Intelligence

Мобилните технологии и услугите допринасят с над 757 милиарда евро към БВП на Европейския съюз през 2021 г., но амбициозните цели на общността за "цифровото десетилетие" трудно ще бъдат постигнати заради бавното разгръщане на 5G в страните в сравнение с други пазари, които все повече изпреварват Стария континент. И докато повечето крайни потребители все още са доволни от скоростите, предоставяни от 4G LTE мрежите, то изоставащото внедряване на 5G технологията в индустрията и създаването на модерни приложения, използващи по-добре нейните предимства, е повод за тревога. Това стана ясно по време на дискусия, организирана от асоциацията на мобилните телекоми GSMA с представители на Европейската комисия (DG CNECT), Петр Око, зам.-министър на дигитализацията и иновациите на Чешката република (ротационен председател на Съвета на ЕС), евродепутата Цветелина Пенкова и шефове на няколко големи европейски оператора.

Какви са тези цели за цифровото десетилетие?

Пред миналата година еврокомисията заяви намеренията си да стимулира дигиталните умения, цифровата трансформация на бизнеса, устойчивите цифрови инфраструктури и цифровизацията на обществените услуги, като точните показатели във всяка от тези области трябва бъдат постигнати до 2030 г. По отношение на напредъка на развитието на 5G технологиите докладът на GSMA посочва, че в края на юни 2022 г. 108 оператора на 34 пазара в цяла Европа са започнали да предоставят търговски 5G услуги, но проникването им сред потребителите е едва 6% от базата мобилни клиенти. Над тази ниска средна стойност са само Норвегия, в която 16% от гражданите използват 5G, следва Швейцария с 14%, Финландия с 13%, Великобритания с 11% и Германия с 10%. Асоциацията прогнозира, че до 2025 г. средното ниво на възприемане на 5G в Европа ще бъде около 44%.

Това обаче не е успокояващо за европейските оператори, защото след две години 5G технологията ще се използва от 73% от потребителите в Южна Корея, а в Япония и САЩ нивата вероятно ще надхвърлят 68%. Това очевидно е проблем, тъй като Европа все повече ще изостава по отношение на "дигитализиране" на своите икономики, а това означава, че европейската индустрия и фирми ще бъдат с по-ниска конкурентоспособност спрямо съответните бизнеси в другите региони, коментира Тим Хет, ръководител на отдел "Проучвания и консултации" в GSMA Intelligence, представил изводите от доклада.

Докладът разглежда как европейските оператори напредват с внедряването на самостоятелните (SA) 5G мрежи, отбелязвайки, че 5G SA услугите в Европа вече са налични във Финландия, Германия и Италия. Очаква се по-нататъшно внедряване на тази технология през следващите няколко години. Добавената функционалност, активирана от 5G SA, е ключова за изпълнението на обещанието за 5G за пълна поддръжка на по-модерни бизнес сценарии. Европейските оператори са в челните редици на авангардните, енергийно ефективни технологии и използването на възобновяеми енергийни източници, като много от тях вече са достигнали 100% използване на възобновяема електроенергия, захранвайки своята мрежова инфраструктура, центрове за данни и други обекти.

Работната рамка на ЕК отбелязва мащабни проекти в няколко държави, които биха допринесли за постигане на целите на цифровото десетилетие. Някои от технологичните области за тези проекти включват паневропейско внедряване на 5G (т.нар. транснационални 5G коридори), обща инфраструктура и услуги за данни и защитени квантови инфраструктури, както и мрежи от центрове за киберсигурност. Въпреки че рамката на Европейското цифрово десетилетие не се надява да разчита само на 5G за постигане на целите си за цифрова трансформация до 2030 г., недостатъчното 5G покритие на целия континент, изглежда, е основната пречка за постигане на целите. Цифровото десетилетие е пътната карта на Европа за постигане на цифрова трансформация до 2030 г. чрез технологии от следващо поколение като 5G, изкуствен интелект, облачни услуги, периферни изчислителни ресурси (Edge Computing), чипове и IoT.

Не всички държави членки обаче са включили целите на ЕС за 2025 и 2030 г. в своите национални 5G стратегии или планове за широколентов достъп. В няколко държави от ЕС Европейският кодекс за електронни съобщения не е включен в националното законодателство. Вследствие на това се забавя предоставянето на 5G спектър.

Според GSMA тези забавяния при определянето на спектъра могат да се дължат на различни причини: проблеми с трансграничната координация с държави извън ЕС по източните граници, слабо търсене от операторите на мобилни мрежи, въздействието на COVID-19 върху графика за търговете и неяснота за това как да се справят с проблемите със сигурността на 5G. Колкото повече европейските страни изостават при внедряването на 5G, толкова повече ще изостават от постигането на визията за цифровото десетилетие на ЕС.

Какво може да се направи?

От асоциацията настояват политиците да създадат правилни условия за частни инвестиции в инфраструктурата, модернизацията на мрежата и цифровите иновации. Въпреки че не посочиха конкретни мерки за това, част от тях могат да бъдат свързани с данъчни облекчения за телекомите, което беше предлагано и досега под някаква форма.

"Европа възприема 5G по-бързо отвсякога, но е необходим по-голям фокус върху създаването на правилните пазарни условия за инвестиции в инфраструктура, за да бъдем в крак с другите световни пазари. Това трябва да включва прилагането на принципа на справедлив принос към мрежовите разходи", заяви Даниел Патаки, вицепрезидент на GSMA за политиките и регулаторните механизми в Европа.

Аргументът за "справедлив принос", който телекомите и GSMA представят от известно време, изисква интернет фирми като Netflix и Facebook, които генерират огромни приходи от съдържанието, предоставяно на потребителите през мобилни мрежи, да допринасят с по-големи суми за изграждането на физическа мрежова инфраструктура.

Не стана ясно точно какви мерки трябва да предприемат политиците в ЕС, но тази дискусия трябва да се води и да се обсъждат как дадени действия биха повлияли върху играчите на пазара. Якоб Грейнер, вицепрезидент на Deutsche Telekom, отговарящ за европейските въпроси, заяви, че постигането на единен европейски пазар на телекомуникационни услуги е невъзможно при толкова разпокъсани правила за разпределяне на честотен спектър, затегнатите бюрократични процедури (т.нар. red tape permits), особено по отношение на сделките за сливания и придобивания, водещи до консолидиране на пазара. "Истината е, че нашите мрежи пренасят все повече данни, а приходите намаляват, каза той. - Затова трябва да се търси и икономия от мащаба. Факт е, че европейските телекоми инвестират повече средства за развитие на мрежите от американските оператори, а приходите в САЩ растат по-бързо." Според него ЕС може да помисли за инициативи в телеком сектора като тези, които вече предприе при облачните услуги, изкуствения интелект и фабриките за чипове.