Какво стимулира автоматизацията на българската индустрия

Какво стимулира автоматизацията на българската индустрия

Предприятията се насочват към софтуерна автоматизация според анкета на Асоциацията по роботика и автоматизация

Иван Гайдаров
1679 прочитания

© Dirk Wouters from Pixabay


През 2021 г. българската индустрия пренасочва фокуса си по отношение на автоматизацията от дискретната автоматизация на производството към софтуерната, като най-желаната дейност за подобна трансформация са процесите по събиране и обработване на данни. В същото време най-масовият бюджет в сферата у нас е до 100 000 лв. Това са основните изводи от тазгодишното издание на ежегодното проучване за нивото на автоматизация в българската индустрия и плановете на предприятията, свързани с автоматизацията, проведено от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARA) сред 24 предприятия.

От организацията отчитат две основни промени спрямо миналогодишното проучване - софтуерната автоматизация излиза на първо място (50%) за сметка на дискретната автоматизацията, която сдава лидерската позиция от миналогодишната анкета (25%). Същият брой респонденти са посочили комбинацията между двете като най-добър вариант.

Промяна има и при най-желаните за автоматизация дейности. Докато традиционно най-желаната дейност за автоматизация сред анкетираните от PARA предприятия е производството, тази година тенденцията се променя. Събирането и обработването на данни заема лидерската позиция с 58%. На второ място се нарежда администрацията (50%), следвана от производството (46%), контрола на качеството (29%), логистиката (25%), разработката на продукти и развойната дейност (25%), опаковъчните дейности (25%) и маркетинг и продажби (21%).

"В някои направления отговорите на предприятията през настоящата година се различават съществено от тези през изминалата. Това е обяснимо, тъй като през изминалата година доминираха темите за затворени сектори, намалено потребление и свити производства, но през 2021 г. водещи в индустриалната тематика вече са ускореното внедряване на роботи, недостигът на чипове, инициативите за производство на батерии, както и напредъкът в индустриалната автоматизация", обясняват от PARA.

Бюджети и мотиви

Основният размер на бюджета за автоматизация сред тазгодишните участници в анкетата на PARA (46%) е до 100 хил. лв. 21% от предприятията са приготвили между 100 и 300 хил. лв., а 13% - над 1 млн. лв. Бюджети между 300 и 500 хил. лв. посочват 8% от респондентите, докато 13% заявяват, че нямат заделен бюджет за автоматизация.

Относно мотивите за трансформацията в българската индустрия от PARA са категорични: "Променят се и мотивите за автоматизация. Досега водещ мотив сред анкетираните предприятия за инвестиции в автоматизация беше увеличаването на производството. През настоящата година водещият мотив е друг - оптимизацията на разходи (58%), като с 54% следва интеграция на процесите, с 50% - повишаване на качеството, с 42% - увеличаване на производството, и с 38% - липсата на работна ръка."

На въпроса "Какъв тип роботи биха помогнали на производството ви?" водещ отговор са роботите за монтаж на компоненти - 33% от анкетираните предприятия. Останалите отговори са близки, тъй като голяма част от предприятията желаят да инвестират в няколко вида роботи едновременно, обясняват от асоциацията - роботи за инспекция (25%), колаборативни роботи (21%), за заварки (21%), за зареждане/пълнеж (21%), за нанасяне на покрития (17%).

"Тези отговори са логически свързани помежду си. От тях можем да заключим, че през следващата година българските предприятия ще се концентрират върху изграждането на дигитални активи - такива могат да варират от създаването на дигитални близнаци и симулиране на производствените процеси, системи за контрол на качеството и проследяване на производството, RPA решения, въвеждане на облачни технологии, интернет на нещата до големи масиви данни и други цифрови решения", обобщават в заключение от PARA и добавят: "Не считаме тази анкета за представителна извадка за цялата българска индустрия, но считаме, че може да бъде добър индикатор за микротенденциите в производството у нас."

Image by Dirk Wouters from Pixabay

През 2021 г. българската индустрия пренасочва фокуса си по отношение на автоматизацията от дискретната автоматизация на производството към софтуерната, като най-желаната дейност за подобна трансформация са процесите по събиране и обработване на данни. В същото време най-масовият бюджет в сферата у нас е до 100 000 лв. Това са основните изводи от тазгодишното издание на ежегодното проучване за нивото на автоматизация в българската индустрия и плановете на предприятията, свързани с автоматизацията, проведено от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARA) сред 24 предприятия.

От организацията отчитат две основни промени спрямо миналогодишното проучване - софтуерната автоматизация излиза на първо място (50%) за сметка на дискретната автоматизацията, която сдава лидерската позиция от миналогодишната анкета (25%). Същият брой респонденти са посочили комбинацията между двете като най-добър вариант.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК