Освен че са близо до създаване на прототипи, 11-те проекта обхващат широк диапазон от приложения и демонстрират огромните възможности, които роботизацията и автоматизацията могат да донесат в почти всяка индустрия.

Edwin например е виртуален асистент, написан на Python и работещ на Raspberry Pi, който използва дигитален термометър за мерене на температура и малък LCD дисплей за съобщения. Той също така може да се свързва към блутут колонка, която позволява комуникацията, а създателите му посочват, че продуктът е предназначен "за всеки, който иска да улесни ежедневието си - от малки деца до възрастни и хора с увреждания".

AUHydroBot2021 от своя страна също може да бъде както робот асистент и рецепционист, така и приятел на деца и възрастни хора. "Той може потенциално да бъде захранван с водород, като в момента сме стигнали до хибридно захранване със слънчева батерия и литиево-йонен акумулатор. Роботът използва някои от най-новите технологии като умни релета и контролери. Тъй като според статистиката годишно умират над 5 млн. души от замърсяване на въздуха, ние решихме да представим едно екологично решение за нашето ежедневие", разказва мотивацията си Александра Умленска, автор на проекта.

Михаела Петкова, BioArm: "Това е иновативна идея, насочена към улесняването на ежедневието на хора, загубили горен крайник. Идеята ни е роботизираната протеза да има пълен набор от функционалности, необходими за един пациент, и едновременно с това да бъде на себестойност, по-ниска или равна на тази на медицинските протези. BioArm обаче ще дава възможност на потребителите да усещат до какво се допират".

Сред финалистите намира място и сензорна система за мониторинг на качеството на питейната водата в реално време. Тя използва висококачествени сензори, разработени от швейцарската компания Endress+Hauser. "Освен сензорния модул нашето решение включва и платформа с машинно самообучение за генериране на прогнози за бъдещи замърсявания, подобно на прогнозата за времето. Разработваме и гласов асистент, който има за цел да фасилитира извличането на информация от сензорите на нашия уебсайт", обясняват от екипа.

Друга система, в която от инкубатора виждат много перспективи, е автоматизираното решение за оценка на оперативния риск RiskGraph, което помага на компаниите да смекчат и дори отстранят бъдещи и настоящи бизнес заплахи. Услугата автоматично извършва анализ на данни за краткосрочен растеж и разходи в реално време с алгоритми, базирани на изкуствен интелект. После на базата на тези данни прави

предположения за това как те ще се променят в близкото бъдеще и предупреждава собствениците на бизнеса, ако тази промяна оказва отрицателно въздействие върху него.

Списъкът с проекти, които ще направят следващата крачка към своето развитие в рамките на PARA Robotics Incubator, включва още системи за умно земеделие като роботи за отглеждане на растения и плевене, дрон спасител, роботизирани протези, проекти за умно сметосъбиране и др., а от екипа на инкубатора обясняват: "Ще работим идеите да се развият до ниво успешен прототип, след което авторите ще имат възможност да презентират проектите си пред потенциални инвеститори и специалисти. Ще се радваме да видим някои от проектите реализирани в компаниите, които ги подпомагат в рамките на инициативата, но най-важното е създателите на идеи да са щастливи и да усещат, че прогресират. Да почувстват, че учат интересни неща и напредват. За да се случи това обаче, екипите трябва да вложат много труд, любов и постоянство. Тези три качества са основни за успеха в PARA Robotics Incubator."

Ралица Костадинова, VegX: "Нашият проект представлява мултифункционален агро-робот. Комбинираме няколко съществуващи вече технологии, които обаче не са комбинирани по този начин досега. Целта ни е да наблюдаваме как се развиват растенията в рамките контролирана оранжерия от типа “вертикална ферма”, да събираме вече готовата продукция и да опрашваме растенията. На по-късен етап искаме роботът да започне сам да се придвижва във въпросните орнажерии".

"България е изправена пред сериозни изпитания на глобализацията и нашият шанс е да бъдем икономика на добавената стойност. Затова ни трябва много талант. За да се тренира такъв, той трябва първо да може да се учи от грешките си. В този ред на мисли всички кандидатствали екипи доказват, че са вложили много повече време от това, което се изисква в училище, за да научават и измислят нови неща. Това трябва да се възпитава, култивира и стимулира. Това е и една от основните ни мисии", категорични са на свой ред от "София Тех Парк", партньори на инициативата.

Първият инкубатор по роботика е създаден основно с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България", Фонд за капиталови инвестиции към ББР, ФЕСТО, "Шнайдер електрик", ФАНУК - България, "Вангавис". Партньори на инициативата са Училищна Телерик академия, Институт по роботика към БАН, Robo League Bulgaria, АБВ академия, клъстер "Изкуствен интелект България". Институционален партньор - Дирекция "Дигитализация, иновации и икономическо развитие" на Столичната община.