Георги Арабаджиев, Giga Automata: Интересът към индустриалните роботи в България е много голям

Георги Арабаджиев, Giga Automata: Интересът към индустриалните роботи в България е много голям

Александър Главчев
950 прочитания

Giga Automata е български разработчик на колаборативни роботи, поставил си за цел да ускори вече установените традиции за бавни цикли на интеграция на роботи. По думите на Георги Арабаджиев, съосновател на компанията и отговарящ за софтуерното управление на нейния продукт, колаборативен робот, наречен Animoto, това е особено важно на малки и ценово ориентирани пазари като българския.

Г-н Арабаджиев, как започна Giga Automata?

Започнахме през 2017 г., когато първите прототипни части бяха на бюрото ми. Това, разбира се, беше далече от робот - разни серво мотори, платки и контролери. Имахме план - искахме да направим автоматизацията и роботизацията по-достъпни, тъй като по презумпция малкият и средният бизнес нямат достъп до такива технологии.

През онези години се занимавахме с машини, предвидени за едно действие (dedicated robots), които предлагахме на клиенти като по-достъпно решение. Без да правим компромис с надеждността, използвайки повече готови и по-евтини компоненти, успявахме на няколко пъти по-ниска цена да доставяме машини, еквиваленти на предлаганите на пазара. Една от първите, която проектирахме и внедрихме, беше машина за заваряване на шпилки върху листов материал. Такава, предлагана от производителя на заваръчния апарат, струваше около 80 хил евро. За контраст, нашата струваше 20 хил. евро и тя до ден днешен си работи.

След това започнахме да търсим коя от тези машини евентуално можем да скалираме в по-голям мащаб, така че да достигнем повече клиенти. Оказа се, че нямаме такава. Паралелно с това бяхме отчели, че в индустрията роботизираната ръка с шест свободи на движение е най-универсалното решение...

Какво прави точно тази конструкция най-универсална?

Основното е, че такъв робот има неограничен достъп до пространството около себе си и приложенията, за които той може да се използва, също са на практика неограничени. Реално нашата експертиза не е да създаваме приложения за роботи - ние предлагаме самата роботизирана ръка. Оттам нататък клиентът, интеграторът или някой разработчик може да я използва за платформа, на базата на която да изгради приложения. Може например да използва система за компютърно зрение, чрез която да се разпознават предмети, които да бъдат взимани и премествани.

Как стигнахте до сегашната конфигурация от гледна точка на размер, товароносимост и т.н.?

Бяхме доста прагматични в това отношение. Гледахме от кои модели производителите на индустриални роботи продават най-много. Като стартъп търсим ниша, в която да влезем максимално бързо, за да натрупаме капитал и да се развиваме. Стигнахме до робот, който да може да носи до 5 кг товар на разстояние 900 мм от основата, където е монтиран. Всичко останало зависи от креативността на клиента или интегратора.

Кои са индустриалните сфери с най-голям интерес към такива решения?

Тук искам да отбележа, че планът ни беше да направим продукт от световно ниво и вярвам, че технологично сме се справили. В началото си представяхме, че клиенти в България почти няма да търсим. Оказа се обаче, че тук интересът е много голям.

Не бих казал, че има ограничение на индустриите, които търсят такива решения. Сред интересните примери е например зъболекар, който ни попита дали не може да се монтира такъв робот на тавана и той да носи някаква филмова техника, с идеята да се записва и стриймва видео. Ходили сме и в заводи от хранително-вкусовата промишленост, където повечето от операциите са автоматични, но винаги накрая има работник, който, да кажем, пакетира бисквитки в кутийка и поставя кутията в по-голямо кашонче. Това са повторяеми действия, каквито има навсякъде. Точно затова не слагам никакви рамки. Търсили са ни от филмовата индустрия, както и за заснемане на реклама.

Как се изчислява възвращаемостта на едно роботизирано решение?

Обикновено роботът е част от цялостния производствен процес. Един от нашите клиенти сглобява велосипеди. При него оператор монтира спици на каплите, които обаче са по-дълги от разстоянието между главината и шината. Т.е. работникът трябва да ги усуква и огъва с пръсти. Това създава главоболия, тъй като операторите се изморяват и на всеки 20-ина минути те стават да си почиват. Прието е, че дори роботът да извършва даденото действие два пъти по-бавно, но с постоянно темпо, в края на смяната, когато машината е изработила повече, е налице позитивен тренд в посока оптимизация на времето.

Целта обаче може и да е друга - понякога се търси разтоварване на оператора от досадни задачи, тъй като повторяемата работа води до натрупване на стрес. Навсякъде, където сме си говорили с производители, при които има оператори, вършещи монотонни задачи, се отчита психическа умора по време на смяната, увеличаване на броя на грешките и т.н.

Винаги за оценка на възвращаемостта на инвестицията се прави анализ. Аз винаги питам какво оптимизираме - дали заводът цели по-голяма производителност, намаляване на брака или разтоварване на работниците. Всеки има някаква цел. В някои случаи се стига до роботи и заради липса на работна ръка. Квалифицираните работници не искат да се занимават с дейности, които не добавят стойност към продукта и затова за намирането на хора за такива позиции става все по-трудно.

Напоследък много се говори за Индустрия 4.0, част от която е и роботизацията. Къде виждате вашия продукт, Animoto, в една такава цялостна концепция?

Винаги сме си представяли, че ще бъдем част от Индустрия 4.0 и вярваме, че ще го постигнем. В момента, за да се оптимизира цената, производствата наблягат на големи серии от едни и същи продукти. В Индустрия 4.0 се говори за производство на малки разнообразни серии или т.нар. just in time manufacturing (т.е. "производство точно навреме" - методология, насочена към скъсяване на производствените и бизнес цикли, както и времето за реакция от страна на доставчици и клиенти). Тук вече не се предполага трупане на складови наличност, а се произвеждат неща при необходимост, максимално близо до клиента.

Как ние можем да се впишем в една такава парадигма? На първо място - чрез лесно програмиране. Специално положихме усилия да скъсаме с онова ниво на сложност, присъщо на индустриалните роботи.

Също така от самото начало държахме Animoto да предлага свързаност с интернет. Голяма част от предприятията все още са консервативни в тази посока, но според мен е неизбежно - въпросът е не дали, а кога.

Също така предприятията виждат потенциал в колаборативните роботи, които са така проектирани, че да могат да работят редом с хора. Animoto може да е точно такова решение.

Тук няма как да не поговорим и за безопасността.

Тук не става въпрос за наша индивидуална визия. Налице са стриктни регулации за това какво означава колаборативен робот и какво означава безопасност. Например при колаборативните роботи е налице сертификат за "Безопасно спиране - категория 1". Индустриалните машини нямат такава функция, при тях при натискане на бутона за аварийно спиране се задействат спирачки и престават да се движат. Колаборативният робот може да спре на място, но му е позволено да продължи да има тяга в моторите и да държи позиция.

Каква е визията на Giga Automata за Animoto?

Искаме да променим вече установените традиции за бавни цикли на интеграция на роботи. На малки и ценово ориентирани пазари като българския това променя всичко. В момента от продажбата до инсталацията, през проектирането на работното място, програмирането на софтуера и т.н. може спокойно да минат 3-4 месеца, което е недопустимо

На мен 3-4 месеца дори ми звучат като не толкова дълъг срок

Ако погледнем към 500-те хил. души, които през следващите десет години предстои да напуснат пазара на труда, значителен процент ще бъдат работници в предприятия, правещи нещо с ръцете си. Усилието от наша гледна точка за обслужване на най-разнообразните клиенти изглежда непостижимо и затова засега сме се ограничили само до няколко базови, универсални приложения на роботите: взимане и преместване на предмети, зареждане/разтоварване на производствени машини и контрол на качеството. Роботът ни може да се използва и за много други дейности, но фокусът в тези три насоки ще ни донесе максимален обхват.

Какви са плановете ви занапред и къде смятате да произвеждате Animoto?

Разработката на продуктите ни е със собствени средства и през последните години се сблъскахме с два проблема - първо пандемията, а после с доставките на чипове. Иначе мисля, че България е идеална среда за производство. Поне в рамките на следващите 3-4 години мисля, че ще произвеждаме сами почти всичко.

Като следваща стъпка искаме да предложим още два формата на настоящия робот, които да носят повече товар на по-голямо разстояние. Работим и върху универсален хващач, който да е по-универсален от това, което може да се купи в момента.

Всичко лежи върху мантрата за достъпна автоматизация. Същото важи и за камери и друга техника, с която да намалим периферията около робота. Ако можем да намалим сензорите, които се изискват от една съвременна инсталация, то ще работим в тази посока.

Giga Automata е български разработчик на колаборативни роботи, поставил си за цел да ускори вече установените традиции за бавни цикли на интеграция на роботи. По думите на Георги Арабаджиев, съосновател на компанията и отговарящ за софтуерното управление на нейния продукт, колаборативен робот, наречен Animoto, това е особено важно на малки и ценово ориентирани пазари като българския.

Г-н Арабаджиев, как започна Giga Automata?

Започнахме през 2017 г., когато първите прототипни части бяха на бюрото ми. Това, разбира се, беше далече от робот - разни серво мотори, платки и контролери. Имахме план - искахме да направим автоматизацията и роботизацията по-достъпни, тъй като по презумпция малкият и средният бизнес нямат достъп до такива технологии.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК