Кьормьоци е дава никакви конкретни цифри, но подчертава, че приложението позволява на бизнеса (банки, в конкретните случаи) да избере в настройките колко стриктно биха искали то да бъде, което е валидно за множество системи за биометрично удостоверяване.

"Една система може да бъде настроена за повече сигурност - по-нисък процент на погрешни потвърждавания на самоличността, но и по-нисък на погрешни отхвърляния, за повече сигурност, или - за по-лесно използване, с по-нисък процент на погрешни отхвърляния, но по-висок на погрешни потвърждавания, което означава по-ниска сигурност. С мултимодалните биометрични методи за удостоверяване, ако имаме два независими фактора, броят на грешките бъде много нисък, обяснява той. Така че можем да намалим стриктността и да намалим грешките и въпреки да имаме система с висока сигурност."

Въпросът е сложен. От практическа гледна точка предприятията трябва да вземат предвид стойността и риска на извършваната услуга и след това да преценят доколко могат да затруднят клиента. Когато Apple първоначално внедри биометрични данни (Touch ID), за да отключване на iPhone, тя позволи сравнително висок процент на грешки, така че да не пострада потребителското изживяване. Като се има предвид обаче, че в повечето случаи новият метод заместваше много слаба защита(4-цифрен ПИН), всъщност той бе значително по-сигурен за крайния клиент.

Но когато приложението е на банка и служи за достъп до финансови средства, процентът на грешки трябва да бъде много нисък. Затова повечето потребителите предпочитат да преминат през допълнителни препятствия за удостоверяване на тяхната самоличност. Това би трябвало да означава, че финансовите институции биха избрали по-висока за сметка на относително по-ниско удобство. В обичайния случай е по-добре е да бъде отхвърлен случаен легитимен клиент, отколкото да бъде предоставен достъп на крадец.

Ще бъде интересно да се види дали две биометрични проверки означават двоен проблем или двойна сигурност.