Е-подписи използват 15% от активните българи, до 2 години ще станат 20%

Развитието на услугите на електронното управление и разширяването на набора от електронни банкови услуги са основните фактори, които стимулират българите да придобиват и използват квалифициран електронен подпис (КЕП). И докато досега потребителите са купували и използвали КЕП предимно на хардуерен носител (флашка), който се предлага от над 20 години, то днес все повече хора се насочват към облачния вариант (ОКЕП), особено сред по-младото поколение. Същевременно електронните подписи се използват най-често за достъп до електронните административни услуги, най-вече на НАП и НОИ, както и редица дигитализирани банкови операции. Това показват данните от национално проучване, проведено от "Маркет Линкс" и осъществено по поръчка на "БОРИКА" АД през май 2022 г. сред български граждани, лицата над 18 г., които вече използват или имат намерение да използват удостоверителни услуги. Според методологията на агенцията това означава, че проучването е представително за над 5,63 милиона души. "Проучването отразява динамичната промяна в нагласите и намеренията за използване на електронни услуги, и в частност на електронен подпис, през последните няколко години", заяви Добромир Живков, управител на "Маркет Линкс".

Почти 1 милион използват редовно КЕП

Около 13% от потребителите използват хардуерен подпис, а още 9% разчитат на облачния му вариант, като кумулативният резултат от проникването на КЕП и ОКЕП сред българските граждани е около 15%. Това означава, че между 755 и 950 хиляди души вече използват един от двата или и двата варианта на електронно подписване, коментира Добромир Живков.

Хардуерно базираният подпис се използва от целевата група активни потребители във възрастовите група до 34 г. и от 34 до 59 г., като най-често той е необходим инструмент в бюджетната сфера и бизнеса, включително от управители на фирми, счетоводители и други професионални служители. Тяхната работа налага регулярно електронно подаване на документи, справки, отчети, банкови преводи, извлечения и други дейности, изискващи електронен подпис. 30 на сто от анкетираните от "Маркет Линкс" използват своя "хардуерен" КЕП поне веднъж седмично, а още 21% го използват поне веднъж на месец, което би съответствало на месечно подаваните в НАП ДДС справки.

Същевременно облачният вариант на е-подписа (БОРИКА го предлага под познатия бранд B-Trust от 2020 г.) се използва основно от физически лица за персонални цели. Сред тях например са справки в собственото здравно досие, включително за електронни рецепти, проверка за пенсии, заявка на различни административни услуги от общинска и централна администрация. Тъй като регистрацията и употребата на ОКЕП е свързана с по-висока дигитална култура и за употребата му е нужна регистрация и употреба през смартфон, не е изненада, че той се предпочита от потребители във възрастовата група до 34 години, включително от учащи се, най-вече студенти (най-голям дял от притежаващите ОКЕП). Същевременно само 15% използват на седмична база облачния подпис, а по-често той "влиза в употреба" веднъж на 6 месеца или годишно (съответно 22 и 21 на сто).

Проникването и на двата подписа е по-високо в София и големите градове, както и сред потребителите с висше образование.

Планове за бъдеща употреба

В бъдеще и двата видове подписи ще се използват по-активно и почти с еднакви дялове, показват отговорите в анкетата на "Маркет Линкс" за намеренията на потребителите. Агенцията прогнозира нарастване с около 5 процентни пункта на българите над 18 г., които ще придобият е-подпис, или около 20 на сто. Това означава, че общият брой на използващите редовно електронни подписи се изчислява на около 1 милион и 130 хиляди. "Ще видим относително плавна трансформация от хардуерен подпис към ОКЕП. Това е логично, защото през последните години нараства употребата на облачни услуги през смартфони, включително от хора над 60 г.", заяви Живков.

Според него обаче пазарът е специфичен и развитието му зависи от различни фактори. Употребата на е-подписи расте както органично заради нуждата на всеки от нас да използва удостоверителни услуги от държавната или общинската администрация, но и от степента и темпа на навлизане на електронното правителство и дигиталните услуги на финансовия сектор. "При смартфоните например нарастването на потреблението растеше сравнително плавно и органично, а насищането сред по-възрастните потребители се засили през последните няколко години. При е-подписите може да наблюдаваме относително резки скокове, ако се увеличат предоставяните административни е-услуги и дигитализацията на услугите на банките за техните настоящи и бъдещи клиенти", обясни анализаторът. Същевременно облачният вариант "демократизира" услугата за електронно подписване, защото улеснява употребата й от младите и активни българи.

Кои услуги стимулират разпространението?

Според данните от проучването най-разпространените дигитални услуги сред целевата група са онлайн разплащанията - 86%, и електронното банкиране (84%). Тяхното масово приложение се отчита при заявяване на административни е-услуги, както и при онлайн кандидатстване пред банкови или застрахователни институции. Според Живков хората, които използват или планират да придобият електронен подпис, са с ясно изразена развита дигитална култура, като 81% от анкетираните заявяват, че през следващите две години биха подновили хардуерен електронен подпис, а 66% - своя ОКЕП. 86% от потребителите на такива подписи са извършили поне 3 онлайн разплащания, 84% са клиенти на електронното банкиране, а 33% вече използват дигитален портфейл. Същевременно 67% са заявили електронни административна услуги, а 39 на сто си плащат месечния абонамент за дигитално съдържание.

Не е изненада, че НАП и НОИ са двете институции, за чиито услуги потребителите най-често използват и ще използват хардуерния е-подпис (съответно 65% и 48%), докато облачният подпис е популярен и при подписване на документи като физическо лице. По отношение на бъдещата употреба много потребители очакват повече възможности за онлайн кандидатстване за застрахователна услуга, както и за повече електронни услуги от МВР и Министерството на правосъдието.

Над 63% от изследваните мислят, че ако държавните институции предлагат отдалечена идентификация и подписване, те биха били по-сигурни. Това би повишило доверието на гражданите и ще намали притесненията на много желаещи да използват електронен подпис и отдалечена идентификация. При масово въвеждане на електронни услуги 77% от запитаните ще изберат облачния/мобилния е-подпис за взаимодействие с тези институции.

Данните отчитат още, че 55% от хората нямат притеснения да използват отдалечена идентификация със селфи и снимка на лична карта, а близо 60% дори смятат, че електронният подпис и отдалечената идентификация допринасят за повече сигурност в интернет.

От "БОРИКА" също отчитат растящ интерес към електронните услуги. "Най-ценното като обратната връзка от потребителите е, че B-Trust е най-разпознаваемият бранд електронни подписи у нас със 76% подпомогната познатост, а 78% от клиентите биха се възползвали отново от услугата. Това говори за изключително високите нива на лоялност към бранда и към компанията като цяло", сподели Недялка Йоловска, главен директор "Продажби" в "БОРИКА". Тя заяви, че 55% от клиентите на B-Trust използват услугата на БОРИКА вече седем години.

Йоловска обясни, че пазарът на е-удостоверителни услуги се стимулира и от Европейския съюз, който си е поставил много амбициозни цели. До 2030 г. европейските граждани и организации трябва да имат 100% достъп до обществени услуги, а всеки гражданин трябва да има достъп до своето медицинско досие (електронно здравно досие). 80% от гражданите трябва да могат да се използват решения за електронна идентификация. Това ще доведе до засилване на дистанционния достъп до административни услуги, дигитализация на бизнес процесите в компаниите, както и по-голям дял на електронния документооборот.

Повече услуги и от банковия сектор

Бизнес организациите също се стремят да предложат съвременни дигитални инструменти за отдалечено привличане и комуникация с клиентите си. Наскоро "Банка ДСК" обяви своето решение за "онбординг на бизнес клиенти", като използва отдалечена идентификация и подписване, базирано на облачното решение на БОРИКА. "Клиентска регистрация и откриване на фирмена банкова сметка, които традиционно отнемат повече време, вече се случват в рамките на до 20 минути благодарение на съвременните решения за установяване на самоличност от разстояние. Услугата по регистрацията се извършва онлайн от край до край, като по този начин предоставя на мениджърите лесен и бърз достъп до гамата от фирмени продукти", коментира по време на събитието Маргарита Томова, старши мениджър "Дигитални продукти" в "Банка ДСК".

"За Банка ДСК е важна повишената клиентска удовлетвореност, намалената натовареност на банковите офиси. Но това е и решение за социална отговорност предвид ситуацията с Covid-19", добави Томова.

Всъщност решението E2E onboarding е част от мащабната инициатива за дигитална трансформация на банката, с която тя участва в миналогодишното издание на конкурса Digitalk&A1 Awards. Тя включва още Online Cash Loan - иновативено пилотен проект за потребителското кредитиране, DSK Home - портал-екосистема, който улеснява процеса на избор и закупуване на имот, както и VPOS - онлайн форма за заявяване на виртуален ПОС терминал от юридически лица, извършващи търговска дейност.