Скриване на данни от камерите е важно при видеонаблюдение в града

Камерите, осъществяващи връзка през интернет протокол (IP), се превърнаха в основен продукт на пазара за наблюдение. IP камерите могат да се свързват към локална мрежа, осигурявайки превъзходна гъвкавост за Интернет на нещата (IoT) и възможност да бъдат част от унифицирана платформа за сигурност и анализ. LAN свързаността значително повишава прага на киберзаплахите пред IP камерите за сигурност.

Какво представлява маскирането на поверителността?

"Маскирането" на поверителните данни е функция за видеоанализ, чрез която се прилагат един или повече филтри за поверителност към необработени видеопотоци за наблюдение или записи от охранителни камери. "Маските" представляват средство за защита на самоличността на хора, предмети, използвани за идентификация (например регистрационни номера на превозни средства), или всякакви дейности, заснети от видеокамери. С маскирането на камерата видеозаписът или потокът на живо се обработват със замъгляване на тези обекти, хора или средата.

Защо се налага маскирането?

Целта на "маскиращите" камери е да се подобри сигурността на самоличностите. Крайният резултат от тази функция на камерата е да бъдат уловени и проследени всички основни цели, но без да се нарушават правата на личната поверителност на хората. Например маскирането може да се използва за услуги за видеонаблюдение, съвместими с Общия регламент за защита на данните (GDPR), използвани при обществено наблюдение.

Освен това маскирането вътре в самата камера спестява място за съхранение, тъй като използва много по-малко видеоданни. Това е особено важно за оператори, които често срещат проблеми с капацитета за наблюдение.

Маскиране в крайната точка

Първият начин за маскиране в камери за наблюдение е на ниво източник. С други думи, маскирането на поверителната информация се извършва или на видеозаписа в крайната точка, или в NVR. Този метод използва чипа за обработка, за да обработи необработения видеопоток и да замъгли всички нежелани функции, които са предварително дефинирани.

Когато маскирането става на ниво NVR, видеорекордерът предава обработения видеопоток към система за управление на видео (VMS), обикновено на локален сървър. Това предоставя на операторите изглед на живо на записите от наблюдението или записът може да се използва по-късно за видеоанализ.

Когато маскирането на поверителността на камерите се извършва на ниво източник, трябва да се преценят следните аспекти:

Камера, маскирана в крайния източник, включва промяна на видеопотока. Следователно оригиналната немаскирана версия на записа от камерата не може да бъде достъпна от вътрешни или външни заинтересовани страни, включително от правоприлагащите органи.

Полученият формат трябва да бъде еднакъв за всички свързани камери във всички местоположения и може да бъде обобщен в една и съща VMS система.

Маскиране в сървъра за управление на видеото

Вторият метод за маскиране на поверителността в камерите за наблюдение е в локалния сървър за управление на видео, обяснява Ментинг. С този подход за маскиране на поверителността видеорекордерът получава необработени кадри от всички свързани камери и създава две копия.

Първото копие е видеозаписът от наблюдението с всички филтриращи елементи върху спорни обекти, хора и характеристики. Тази версия е достъпна директно за операторите по сигурността/обществената безопасност чрез поток на живо, но маскиран.

Има обаче и второ копие на записа от камерата, което е непроменена версия. Този запис ще изглежда точно както бихте очаквали, без да се прилагат функции за маскиране на поверителността.

Вторият, непроменен, запис почти винаги се съхранява в локален периферен сървър за повишена сигурност. Тези кадри от наблюдение не са лесно достъпни за операторите хора и се самоизтриват, когато се наложат протоколи за сигурност. Като алтернатива записът от камерата може да бъде извлечен, когато правен, правителствен или друг упълномощен субект поиска достъп до оригиналния запис, обяснява Ментинг.

Преди се внедри функция за маскиране в камерите за наблюдение, е важно да се вземат предвид изискванията за обработка за всяко приложение. Подходящ централен процесор (CPU) е технически достатъчен за изпълнение на алгоритъма за хеширане/замъгляване, доставчиците на VMS препоръчват графичен процесор (GPU).

От друга страна, маскирането на камерата в сървъра за управление на видео е потенциално по-добро от маскирането при източника, твърди анализаторът. Маскирането в сървъра за управление на видео дава възможност на изпълнителите да премахнат много от ограниченията в първия метод и разширява мащаба на видеоанализа чрез съхраняване на оригиналния, непроменен, запис.

За съжаление, маскирането на поверителността в сървъра за управление на видео е доста по-сложно. Това произтича от добавените привилегии за достъп, достъп до данни и оторизация на страните, както и изместване на фокуса на процесорната мощност от крайните точки към крайния сървър. Това изместване изисква по-големи инвестиции в хардуер, добавя Микела Ментинг.