Как се справят Интернет гигантите с новите ЕС разпоредби за модериране?

Дали обаче споменатите Интернет гиганти правят достатъчно, за да отговорят на изискванията на европейските законодатели?

Засега правилата важат само за 19 от най-големите онлайн платформи, това са онези, които имат над 45 милиона потребители в страните от Евросъюза. От средата на февруари 2024 г. обаче те ще важат и за онлайн платформи, независимо от техния размер.

Всяка фирма, за която Европейската комисия установи, че нарушава Закона за цифровите услуги, е изправена пред глоба в размер на до 6% от нейния глобален оборот. Повторно нарушение на дадена платформа може да бъде санкционирано дори с пълна забрана тя да работи в Европа.

Според Reuters, две от компаниите, които попадат в първия списък с регулирани компании - гигантът в електронната търговия Amazon и германският търговец на модни стоки Zalando, в момента оспорват в съда включването си в списъка.

Zalando твърди, че Европейската комисия не е взела предвид по-голямата част от естеството на търговията на дребно на нейния бизнес модел и че той не представлява "системен риск" от разпространение на вредно или незаконно съдържание от трети страни. "Напротив, Zalando предлага на своите клиенти безопасна онлайн среда с внимателно подбрани продукти от водещи марки и утвърдени партньори, които са щателно проверени. Компанията оспорва неравностойното третиране, произтичащо от липсата на ясна и последователна методология за оценка дали дадена компания е "много голяма онлайн платформа", пише още в жалбата до Съда на Европейския съюз.

"Можем да очакваме, че платформите ще се борят със зъби и нокти, за да защитят своите практики. Особено когато новите правила за съответствие посягат на техните основни бизнес модели", заявява пред Reuters Кингсли Хейс от адвокатската кантора Keller Postman.

През последните няколко месеца Европейската комисия предложи да проведе т.нар. стрес тестове на Закона за цифровите услуги с всяка от 19-те платформи, като в края на юни еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон отиде със своя екип в централата на Twitter в Сан Франциско по покана на Илън Мъск. Подобни тестове оценяват дали тези платформи могат да "открият, да се справят или поне да смекчат системни рискове, като например дезинформацията.

Поне 5 платформи вече са участвали в такива тестове, включително Facebook, Instagram, Twitter (вече X), TikTok и Snapchat. Проучване на неправителствената организация Eko обаче показва, че Facebook все още допуска публикуването на онлайн реклами с вредно съдържание.

Организацията е подала за одобрение 13 реклами с вредно съдържание, включително една, която подбужда към насилие срещу имигранти, а друга призовава за убийството на виден член на Европейския парламент (ЕП). От Eko добавят, че Facebook е одобрила осем от изпратените 13 реклами в рамките на 24 часа и е отхвърлила пет. Изследователите са премахнали рекламите, преди да бъдат публикувани, така че никой от потребителите на Facebook не ги е видял, добавят от Eko.

Какво включват новите правила, наложени от Закона за цифровите услуги на ЕС?

Всички онлайн платформи и търсачки, които работят в ЕС, трябва да спазват следното:

• Докладване и премахване на незаконно съдържание - потребителите трябва лесно да могат да докладват за всяка злоупотреба с услугата и трябва да се използват специализирани "доверени сигнализатори", за да търсят и премахват незаконно съдържание. Платформите трябва да действат "експедитивно", за да премахнат незаконното съдържание, което хостват, включително изображения на сексуално насилие над деца, когато такива бъдат маркирани.
• Обяснение на политиките за модериране - платформите трябва да предоставят актуални правила и условия, които определят техните права за ограничаване на потребителския достъп, които трябва да бъдат лесни за разбиране. Това включва политиките, процедурите, мерките и инструментите за модериране на съдържание, като се подчертава дали тези инструменти се използват от хора или са чисто алгоритмични. Те трябва да информират потребителите дали тяхната услуга е била ограничена и защо.
• Осигуряване на легитимност на продавача - ако потребителите могат да купуват продукти или услуги чрез приложението, отговорността на платформата е да гарантира, че те са легитимни. Те също така трябва да извършват произволни проверки за тяхната законност.
• Прозрачност на рекламите - платформите трябва да показват ясно, когато показват реклама, а не обикновено съдържание.
• Без "тъмни модели" - интерфейсите, използвани на платформите, не трябва да са предназначени да подвеждат потребителите, например да купуват продукти или да предоставят лична информация.
• Прозрачност на препоръките - платформите не могат да използват вашите данни, за да правят препоръки за думи за търсене и други потребителски избори и трябва да разкрият как правят препоръки.
• Управление на кризи - дейностите на много голяма онлайн платформа (VLOP) по време на кризи ще могат да бъдат анализирани от регулаторите и те могат да налагат подходящи мерки за защита на основните права.
• Защита на децата - платформите трябва да предприемат мерки за защита на поверителността и сигурността на децата и не могат да им показват реклами въз основа на техните лични данни.
• Годишни оценки на риска - платформите трябва да участват в годишни оценки на риска, които проверяват за потенциални проблеми с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация, кибернасилие срещу жени, увреждане на деца и неблагоприятни ефекти върху основните права. Те ще бъдат балансирани спрямо ограниченията върху свободата на изразяване и ще бъдат публично достъпни. Те също така ще трябва да предприемат мерки за намаляване на тези рискове, като прилагане на родителски контрол или системи за проверка на възрастта.
• Права на потребителите - потребителите трябва да могат да подават жалби до платформата и националния си орган, както и да разрешават спорове извън съда.