"Вярвам ли, че все още нещата са такива? Да, вижте какво се случи през последните години. Когато изборите се създават от хора, които израстват в тези технологии, те ще бъдат ли щастливи, ако либералните демокрации не отговарят на техните искания и проблеми? Не, не мисля."

Кой носи отговорността?

Трябва ли компании като Facebook и Twitter, които не произвеждат съдържание, да са отговорни за всичко, което се случва по света? Според Джейми Бартлет в момента бизнес моделът е такъв, че те не носят правна отговорност, задължението им е да реагират бързо и ефективно и да премахват незаконното съдържание. Но ще възникват все повече предизвикателства, които ще карат хората да търсят отговорност от тези платформи.

"Ако държахме технологичните компании правно отговорни за всичко, те щяха да фалират - нямаше да могат да издържат да плащат таксите на толкова много адвокати, коментира той. - Смятам че социалните медии трябва да носят отговорност за рекламите, които публикуват, за начина, по който компаниите и физическите лица плащат, за да се публикуват реклами, които носят печалба. Те трябва да носят правна отговорност и трябва да бъдат проверявани, а в много случаи - не са. И мисля, че това ще се промени в бъдеще."

Технологиите - добри, лоши или неутрални?

През 1985 година Мелвин Кранцбърг, президент на Обществото за история на технологиите, заявява, че технологиите не са нито добри, нито лоши, нито неутрални. Дали тази сентенция отговаря на настоящето?

"Всичко зависи от това, как се използват платформите, как разработваш стимулите, как се извърша мониторинг, за какъв тип технологии говорим и т.н. Когато става дума за дигитални технологии, е същото", разказа Бартлет. "Аз не се интересувам, дали технологиите са добри, лоши или неутрални, а дали отговарят на обществото и на начина, по който то работи сега. И смятам, че не отговарят".

И въпреки че, компаниите дават това, което потребителите искат, или в контекста на изборите - това, което избирателите искат, възникват философските въпроси: "Винаги ли получаваш това, което искаш? И ако винаги получаваш това, което искаш, ще бъдеш ли по-щастлив? А знаеш ли наистина какво искаш?"

"Не искам постоянно "да скролвам" в социалната си медия, да губя времето си в спам, да се ядосвам, да съм фрустриран, изнервен, паникьосан и да се притеснявам. Не искам данните ми да се събират постоянно, не искам да съм мързелив и да отговарям само с "да" на всяка нотификация или разрешение за използване на "бисквитки". Но го правя. Т.е. в един смисъл го искам, но в друг - не го искам", коментира Бартлет.

Истината е, че ние не искам винаги нещата, които искаме. В този смисъл правителствата трябва да ни помогнат да осъзнаем колко дълбоки са нуждите ни, смята той.

Бъдещето на политиката

Другият голям въпрос е какво ще е бъдещето на политиката и изборите. Ако през 2016 година изборите бяха откраднати и се използваше таргетиране във Facebook, то какво ще се случи в бъдеще, когато технологиите ще бъдат още по-добри, ще имаме още повече данни, ще се следят настроенията ни, как сме спали и т.н. Ще бъдем таргетирани с реклами, които не знаем защо получаваме, но те ни влияят по определен начин? "Има ли някой на планетата, който разбира как работи алгоритъмът на Google за търсене?", попита Джейми Бартлет публиката.

Според него хората могат да бъдат обучени да разбират колко информация е нужна и каква трябва да е тя. Трябва да се направят промени в изборния процес, в начина на финансиране на медиите, за да станат те по-устойчиви, да има дългосрочни идеи за постоянно обучение на хората. Нещата могат да се променят, ако имаме основна система, която ни позволява да създаваме стимули, обикновените хора имат достъп до нея, могат да я преглеждат и да им се обясняват, какво се случва. "Ние можем да променим нещата. винаги сме ги променяли, за да отговарят на технологиите, но в момента не го правим."

Технологиите в публичния живот

Бъдещето ще бъде много скучно, ако всичко е предвидимо, персонализирано или изключително удобно, смята Джейми Бартлет. Ако преди няколко години някой беше казал, че един ден ще има избори, които използват таргетиране в социалните медии въз основа на информация от последните 10 години търсене, вестници, данни от изборите и т.н., щяха да го помислят за абсолютно луд.

"Със скоростта, с която технологиите се подобряват, не искам да си представям изборите след 15 години. Невъзможно е дори да предположим колко добри ще бъдат технологиите. И моето опасение е, че бъдещето ще бъде доста скучно. Ние няма да разбираме как системите работят и няма да можем да им вярваме", коментира още той.