Ново проучване, анализиращо данните на над 20 милиона потребители на LinkedIn за период от пет години, разкрива, че далечните познати се оказват по-полезни при намиране на нова работа, отколкото близки приятели и колеги. То е публикувано този месец в Science, но е проведено от изследователи от LinkedIn, Harvard Business School и Масачузетския технологичен институт (MIT) между 2015 и 2019 г. От екипа обясняват, че са провели "множество широкомащабни рандомизирани експерименти" на алгоритъма на платформата в секцията "Хора, които може да познавате", която предлага нови контакти на потребителите.
Експериментът, известен в практиката като A/B тестване, включва предоставянето на определени профили на алгоритъм, който предлага различни (както близки, така и не толкова близки) препоръки за контакт и след това анализира новите работни места, произлезли от над два милиарда нови връзки.
"Силата на слабите връзки"
В основата на петгодишното проучване на LinkedIn заляга социалната теория, известна като "силата на слабите връзки", за която Синан Арал, професор по науката за данните и тяхното управление в MIT и водещ автор на изследването, казва, че "е една от най-влиятелните теории в социалните науки от миналия век". Според тази теория на професора от Станфордския университет Марк Грановетър има "слаби връзки" като приятели на приятели и "силни връзки" като колеги и лични приятели. Резултатите от неговото изследване показват, че всъщност "слабите връзки" могат да осигурят на човек по-добри възможности за работа, отколкото непосредствената му среда и по-близките му контакти. Проучването на LinkedIn изненадващо потвърждава тази теория, което мотивира Арал да заключи, че далечните познанства са по-ценен източник на възможности за работа от близките.
"Открихме също така, че не най-слабите връзки, а умерено слабите връзки са най-добрите по отношение на възможностите за работа. Разбира се, силата на тези слаби връзки варира и според различните индустрии", обяснява Синан Арал и добавя: "Констатациите ни помагат да разберем как алгоритмите на платформата влияят върху възможностите за заетост. По този начин LinkedIn може по-добре да проектира своята платформа, за да помага по-ефективно на потребителите да намерят работа и да постигнат социална и икономическа мобилност."
Тук обаче има и един друг аспект - етичния, тъй като се оказва, че потребителите не са знаели, че техните данни се изследват.
Етичен контекст
Според различни експерти, въпреки че проучването е интересно, то е пореден пример как голяма социална платформа, която не е получила информирано съгласие от потребителите, прави експерименти с тяхно участие. Пред Ars експертът по етика на изследванията в Grossman School of Medicine Артър Каплан е категоричен, че когато социалните мрежи искат от потребителите общо съгласие за участие в изследвания като част от своите потребителски политики - както прави в случая LinkedIn - това поставя нещата в "потенциално сива правна зона". По думите му възможно решение би било въвеждането на изскачащ прозорец, който да предупреждава потребителите кога се провеждат изследвания и как техните данни ще бъдат използвани.Ново проучване, анализиращо данните на над 20 милиона потребители на LinkedIn за период от пет години, разкрива, че далечните познати се оказват по-полезни при намиране на нова работа, отколкото близки приятели и колеги. То е публикувано този месец в Science, но е проведено от изследователи от LinkedIn, Harvard Business School и Масачузетския технологичен институт (MIT) между 2015 и 2019 г. От екипа обясняват, че са провели "множество широкомащабни рандомизирани експерименти" на алгоритъма на платформата в секцията "Хора, които може да познавате", която предлага нови контакти на потребителите.
Експериментът, известен в практиката като A/B тестване, включва предоставянето на определени профили на алгоритъм, който предлага различни (както близки, така и не толкова близки) препоръки за контакт и след това анализира новите работни места, произлезли от над два милиарда нови връзки.