Как ГИС помагат при изграждане на инфраструктура и поддръжка на ВиК?

ГИС за ВиК сектора

По думите на Иван Николов дигитализацията на елементите е основна практическа част при управлението на ВиК дружествата.

"В съвременния свят количеството и качеството на информацията са жизнено важни. Няма сфера, която да не се нуждае от максимално количество данни, за да се правят анализи, отчети и да се взимат правилни управленски решения. Наличието на информация, необходимостта от правилното ѝ структуриране и достъпа на повече потребители водят до нуждата тя да бъде събирана в масив от данни, който да дава максимална яснота за всеки от достъпващите ги. Именно от това се нуждаят и ВиК дружествата, които притежават и поддържат огромно количество инфраструктури за пречистване и отвеждане на отходни води, както и за доставка на питейна вода за гражданите", категоричен е Иван Николов.

Проблемът при тези водоснабдителни и канализационни системи е, че те са от съществено значение за съвременния градски живот, а едновременно с това в голямата си част са под земята, което ограничава възможностите за контрол на тяхното състояние и правилното им функционирне.

Едновременно с това, в голямата си част те са пуснати в експлоатация в средата на миналия век и информация за тях има само на хартиен носител, което затруднява техниците операторите.

"Тук решение е дигитализацията на ВиК мрежите и структурирането им в бази данни с пълна информация за местоположение, време на изграждане, технически параметри, текущо състояние и т.н. Прилагането на нови технологии носи големи ползи и трансформира процесите по няколко начина. Новите технологии, внедрени с непрекъснатото усъвършенстване на ВиК мрежите, повишават тяхната ефективност, а процесите по взимане на решения могат да бъдат базирани на реални данни", обяснява геодезистът от "Мапекс".

По думите му събирането, интреграцията и обработката на данни води до оптимизиране на работата на всяка една част във ВиК дружеството. Самият процес по дигитализиране обаче разчита на изходна база материали, изработени в различен период от време и съобразени с различните законови изисквания в отделните периоди. Това налага източниците да бъдат внимателно подбирани според информацията, която биха донесли, след което да бъдат сканирани, векторизирани, стандартизирани и подготвени за отразяване в ГИС.

"Хартиените носители имат някои недостатъци като лесно дефектируема основа, изтритост и т.н., което налага и преки геодезически измервания на място, за да бъде отразена вярната информация. Технологиите позволяват да извършваме наблюдение от въздуха чрез дронове, което дава богат набор от данни и удобството чрез стереокартина всички растерни обекти да бъдат преобразувани във векторни. Веднъж дигитализирана, цялата информация на дружеството е база за прилагане на различни технологии като SCADA системи, интелигентни сензори, усъвършенствена измервателна инфраструктура и т.нар. дигитални близнаци", добави Иван Николов.

ГИС и инфраструктура

Именно върху дигиталните близнаци се фокусира от своя страна Десислава Димитрова от българската ИТ компания "Давид Холдинг", която посочи тази технологична тенденция като "бъдещето на интелигентната инфраструктура". Това се потвърждава и от факта, че през 2018 и 2019 г. дигиталните близнаци се нареждат в челните места в топ 10 на стратегическите технологични тенденции, според Gartner.

"Инфраструктурата е интерфейсът, който свързва хората със заобикалящия ги свят. Затова тя трябва да бъде проектирана разумно, да се изгражда рентабилно и да се експлоатира енергийно ефективно през целия си жизнен цикъл. Етапите, през които минава развитието на инфраструктурата, са абсолютно аналагоични на тези в индустрията. Инфраструктура 1.0 – тухли и стомана, 2.0 – полуавтоматизирана, 3.0 – интелигентна и 4.0 – напълно интегрирана интелигентна инфраструктура, която осигурява основата за всички ключови теми, свързани с умния град", обясни Десислава Димитрова.

Първата компания, разработила индустриално приложение на концепцията за дигитални близнаци, е General Electrik, които я използват за анализ и повишение на ефективността на своите вятърни турбини и авиационни двигатели. НАСА също използва дигиталните близнаци, за да рационализира разработването на ново оборудване.

"Основата на тази технология са интерактивните 3D модели. Данните се събират и използват за създаване на 3D модел, достъпен за всяко заинтересовано лице. Пример за това са строителните дейности, които протичат във всеки един град и могат да се визуализират в този 3D модел. Моделите могат да симулират и ефекта им върху околната среда като шум и замърсяване на въздуха", обясни Десислава Николова.

Тя даде и няколко примера за предимствата, които дигиталните близнаци носят, когато става дума за урбанизирани територии. Джайпур например ще бъде първия индийски град, който има свой дигитален близнак. Правителството планира да използва модела за редица инициативи като градско планиране, администрация и възстановяване след бедствия.

"Примери за градско планиране има в Хелзинки, където реализират проект, който трябва да превърне индустриалните пристанщни зони в привлекателни жилищни и работни пространства. Градът актуализира 3D визуализацията и държи гражданите винаги информирани относно строежните дейности. Със силна онлайн стратегия Хелзинки привлича много по-голяма аудитория, която да участва в този процес", разказа представителят на "Давид Холдинг".

Друг пример е желанието на градските влсти в Норшьопинг, Швеция да създадат обща визия за това как да се развива града. Жителите получават възможност да дават идеи и предложения в дигиталния близнак на града, а администраторите да извличат тези идеи за изграждане на визията. По този начин се привлича широка аудитория и знание от местните хора, живеещи в района.

"Друго приложение на дигиталните близнаци е при визуализиране на наводнения и бедствия. Това може да бъде комбинирано с визуализация и комуникиране на превантивни мерки", добави още Десислава Николова.