IDC: Софтуерно дефинираните изчисления се преввъщат в стандарт

12,17 млрд. долара е достигнал оборотът на световният пазар на софтуерно дефинирана инфраструктура през 2020 г. Тази сума е с 5 на сто по-висока от общите приходи в сектора през 2019 г., обяви IDC. Числата са по-малки от исторически рекорди, но все пак те показват, че пазарът се разраства по-бързо от други базови технологии. Трите основни стълба на пазара на софтуерно дефинираната инфраструктура са: софтуерно дефинирани изчисления (53% от общия пазар), софтуерно дефинирани контролери за съхранение (36%) и софтуерно дефинирани мрежи (11%).

"Решенията за софтуерно дефинирана инфраструктура отдавна са популярни сред компаниите, които искат да намалят разходите, сложността и риска в своите центрове за данни", обяснява Ерик Шепърд, вицепрезидент в IDC Infrastructure Platforms and Technologies Group. "Въпреки че тази технология е достъпна от много години, напредъкът през последните години доведе до нови функции, които по-добре привеждат в съответствие днешната софтуерно дефинирана инфраструктура с предизвикателствата на настоящите центрове за данни. Софтуерно дефинираната инфраструктура бързо се превръща в предпочитана платформата за модернизиране и трансформиране на центрове за данни по целия свят."

"Софтуерно дефинираните изчисления се превръщат в стандарт за центровете за данни с виртуализация на сървъри. Тъй като обаче пазарът продължава да се развива, неотдавнашните инициативи за модернизация насочват вниманието към облачния софтуер и особено към контейнерите ", допълва Гари Чен, директор на поделението IDC Software-Defined Compute.

Определения, които анализаторите от IDC дават за софтуера за софтуерно дефинирана инфраструктура:

Софтуерно дефинираната инфраструктура (SDI) представлява логически обединени изчислителни ресурси, памет и мрежови компоненти, които се управляват от софтуер с минимална човешка намеса. SDI системите са независими от хардуера, който трябва да отговаря на определени технически спецификации. Базово оборудване е от готови комерсиални продукти (COTS), които отговарят на индустриалните стандарти и са сертифицирани на корпоративно ниво. Въпреки че едно пълнофункционално SDI решение включва както софтуер, така и хардуер, IDC отчита само софтуерните разходи при оценката на пазара. Софтуерният компонент на SDI може да бъде разделен на три основни сегмента: софтуерно дефинирани изчисления (SDC), софтуерно дефинирани мрежи (SDN) и софтуерно дефинирано съхранение (SDS). Съкратените определения за всеки от тези сегменти са дадени по-долу.

Продуктите за софтуерно дефинирани изчисления виртуализират групи от физически изчислителни възли в единен логически изчислителен ресурс. Тази абстракция позволява да се извършват изчисления на всякакъв, който е част от логическия пул от ресурси. SDC се реализират на различни слоеве от софтуерния стек и може да се използват в публични и частни облаци, както и във виртуална среда. SDC софтуерът, който включва както софтуер с отворен код, така и търговски продукти, често се свързва с друга инфраструктура и решения за управление, както и с платформи за приложения. Най-общо казано, SDC софтуерът може да бъде разделен на три категории: софтуер за виртуални машини (т.е. софтуер за хипервайзъри), софтуер за инфраструктура на контейнери и софтуер за облачни системи.

Софтуерът на контролера за съхранение е представлява пълен стек от софтуер за съхранение, комбиниран с хардуер, за да се създаде цялостна система за съхранение данни. Софтуерно дефинираните хранилища трябва да бъдат разширяеми и самостоятелни, като и да осигуряват достъп до данни чрез известни и/или публикувани интерфейси (API, стандартни файлове, блокове или обектни интерфейси). Решението представлява независима или автономна система. С други думи, то предоставя всички необходими услуги за съхранение, без да се изисква допълнителен хардуер или софтуер. SDS решенията трябва да предлагат пълен набор от интерфейси за достъп до данни и услуги за тяхното управление. Софтуерно дефинираните решения могат да бъдат под формата на хардуер и софтуерни системи, софтуер или услуги, разпространявани на абонаментен принцип. Софтуерно дефинираните решения за съхранение включват дискретни системи за съхранение (т.е. външни хранилища), предназначени само за специфични услуги, и конвертирани решения, които комбинират всички изчислителни и услуги за съхранение на данни в едно мащабируемо решение (т.нар. хиперконвергирана инфраструктура).

Софтуерът за мрежова виртуализация се състои от виртуализационни слоеве на мрежата и SDN контролери, използвани в мрежите на центровете за данни. Те носят алтернативни SDN архитектури, поддържайки множество протоколи и интерфейси. Софтуерът за SDN контролери също работи върху физическата мрежова инфраструктура, като логически централизира управлението и прилагането на политиките за приложения. Това опростява автоматизираното управление и осигурява видимост в цялата мрежа.