Време е по-бързо да анализираме и планираме с помощта на ГИС

За да се справим с екстремалните процеси, не е достатъчно само да визуализираме данните в карти, отбелязват от "ЕСРИ България"

от Мария Динкова

17 ноември 2021 19:26

Предизвикателствата, пред които е изправен днес светът, изискват да се възползваме от пълния потенциал и възможности на географските информационни системи (ГИС). В този смисъл не стига вече само да визуализираме данните с помощта на карти, а трябва по-бързо да преминем към следващите фази от тяхната обработка, а именно на тяхна база да анализираме, моделираме, прогнозираме и планираме следващите си стъпки.

"Много често, когато се говори за ГИС, разбираме визуализация на регистрирани данни, т.е. карта на ситуацията. Да, картата е нашият визуален език, с който много бързо виждаме, разбираме и оценяваме цялата картина. Но е важно дали ще преминем към следващите етапи на цикъла. Трябва по-рано и по-смело да преминем от етапите на регистрация и визуализация на ситуацията към етапите на анализ, моделиране, планиране и превенция. Регистрацията и реакцията не са достатъчни, за да се справим с развиващите се екстремални процеси около нас", подчерта Евгения Караджова, основател и управител на "ЕСРИ България", в рамките на тазгодишната онлайн конференция по случай Световен ГИС ден.

Тя допълни също така, че фундаменталните промени на нашия свят и хибридната реалност, в която вече живеем, налагат много по-широко използване на ГИС технологиите. Това на свой ред води и до разрастване на ГИС инфраструктурата с изключително бързи темпове. Всеки ден се споделят десетки милиони набори от данни и услуги, милиарди карти се съставят и достигат до милиони потребители.

И макар приложенията на ГИС технологиите да са многообразни, тяхното значение е особено голямо в борбата с климатичните промени и опазването на околната среда. "Както беше определено и на конференцията в Глазгоу във връзка с климатичните промени, ние живеем в безпрецедентни времена и изменението на климата е най-голямата заплаха за устойчивото развитие на нашата планета. Нужни са незабавни мерки и максимални усилия за тяхното прилагане", споделя Караджова.

По думите й ГИС знанието и технологията са необходими, за да бъдем по-успешни, бързи и ефективни като едно цяло общество. Съответно прилагането на колективен ГИС подход ще допринесе за постигането на подобрения в различни области от опазване на околната среда и биоразнообразието, през намаляване на замърсяването на почвите, водите и въздуха, до управлението на кризи и епидемии. А в основата на ГИС подхода е непрекъснатият цикъл на измерване, регистриране, анализ, моделиране, създаване на сценарии, прогнозиране и планиране.

Устойчиво развитие

По време на форума своя опит и практика по прилагане на ГИС технологиите за зелена трансформация споделиха също така представителите на Европейската агенция за околна среда и на Алианса за данни за целите на устойчиво развитие на ООН.

"Нашата визия е да постигнем устойчива Европа чрез надеждно знание и ни трябват геопространствените технологии, за да бъдем информирани и да подкрепим взимането на решенията за климатичните приоритети", отбеляза Крис Стийнманс, ръководител на отдела за данни и информационни услуги на Европейска агенция за околна среда. Той обаче допълни, че ключово значение за успеха на трансформиращите промени имат също така инвестициите и иновациите. Глобалният напредък, макар да зависи от всеки индивид, трябва да бъде подпомогнат от значителни финансови средства и сериозно развитие на технологиите.

От своя страна в Алианса за данни се стремят с ГИС да ускорят постигането на целите за устойчиво развитие на ООН. В тази връзка те създават 20 хъба за данни в развиващите се страни в Латинска Америка, Азия и Африка, разказа Стивън Кепел, съосновател на алианса и президент на PVBLIC Foundation. Целта на инициативата е да се намали неравенството при достъпа до информация и да се осигури прозрачност около ключовите данни, използвани в глобалното отчитане и докладване за устойчивото развитие.

По думите на Кепел създадените бази данни включват информация не само на ниво държава, но регионална и глобална такава. По-лесният и равен достъп до нея ще помогне по-голяма част от обществото да се включи в справянето със световните предизвикателства. Освен това алиансът осигурява и подробни насоки за "интегрирането" на геопространствената информация с всякакви други значими данни за разрешаването на социалните проблеми.

Експертът даде пример с хъба за данни в Хаити, където основните предизвикателства са свързани с ограничения достъп и разпространение на данните, трудните за използване платформи, както и липсата на достатъчна подкрепа за изграждане на инфраструктура от данни. Съответно алиансът си поставя за цел да насърчи използването на национално интегрираните геопространствени рамки и да подкрепи местните институции за по-добра координация и осигуряване на нужните данни за постигане на целите за устойчиво развитие.

Не на последно място в рамките на събитието бяха представени най-новите разработки, решения и добри практики в областта на геопространствените технологии. В традиционния панел за демонстрации бяха показани подобрените възможности на пространствените анализи, инструментите за редактиране и управление на данните, инструментите за дълбочинно обучение и изкуствен интелект. Силно развитие се наблюдава също така в областта на 3D обработката и визуализацията, както и интеграцията с BIM. През последната година все по-голяма популярност придобива и работата в облака, като разнообразните по съдържание данни, постъпващи в реално време, отварят поле за редица нови приложения на ГИС в бъдеще.