Еволюцията на бизнес софтуера

Организациите занапред ще бъдат активно ангажирани в създаването на свои собствени софтуерни продукти и подобряването им с външни партньори. Тази трансформация означава, че традиционните софтуерни партньори трябва радикално да преосмислят своите бизнес модели, за да изпълнят обещанието за предприятие на бъдещето.

Това е радикална промяна, но и не е първата, с която се сблъсква софтуерната индустрия. Нека разгледаме текущото развитие на софтуерния пазар и какво означава това за бъдещето на корпоративния софтуер.

Миналото: Транзакционен модел

В миналото софтуерната индустрия се дефинираше от модел, ориентиран към трансакциите, при който доставчикът на софтуер продава продукт директно (или чрез канал) на клиент. Партньорите биха могли да помогнат при препродажбата или да предоставят свои допълнителни услуги.

Продуктът при почти всички доставчици беше собствен софтуер; софтуерните продукти бяха инсталирани чрез компактдискове на клиентски работни станции или сървъри в центрове за данни. Въпреки че моделът клиент - сървър (2-степенен) еволюира до 3-степенен модел с появата на уеб сървъри и клиенти - инсталациите все още бяха по-скоро локални. Тези продукти бяха силно персонализирани към преобладаващия манталитет по това време. Той повеляваше, че софтуерът трябва да отговаря на моята организационна структура и процеси.

Проектите за доставяне на такива софтуерни пакети бяха изключително дълги, често няколко години, което водеше до надхвърляне на бюджетите. Тази комбинация накара организациите да поставят под въпрос стойността на софтуера. Поддръжката обикновено се таксува като фиксирана ставка (обикновено между 15 и 22% - и понякога повече за подобрена поддръжка), което значително добавя към общите разходи за инвестиция в софтуер.

Обикновено ценообразуването за "традиционния" софтуер, продаван с безсрочен лиценз, се определя от функцията за управление на продуктите, но, разбира се, в голяма част от случаите се стигаше до индивидуални договори, включващи пакет за поддръжка, персонализиране и /или услуги по внедряване като част от цялостната сделка. Тъй като софтуерът се продава с постоянен лиценз, т.е. не се подновява, доставчиците се съсредоточаваха върху възможно най-големите сделки, което замъгляваше действителната стойност на придобиваните продукти.

Настоящето: Моделът "... като услуга"

През последното десетилетие индустрията се трансформира в посока модел "софтуер като услуга", при който доставчикът предоставя услуга на много клиенти, докато партньорите се стремят да подобрят стойността на тези услуги. Облакът беше голям фактор при тази промяна, тъй като първите големи облачни играчи помогнаха за формирането на изцяло нова софтуерна архитектура.

Бизнес моделът "като услуга" е разработен с идеята за централизиран облачен център за данни, който хоства инфраструктурата, софтуерните платформи и приложенията като част от една "услуга". Идеята е ресурсите да се ползват съвместно, т.е. общ набор от технологични функционалности, използван от множество клиенти "при поискване". Стоящият отзад принцип се базира на това, че икономиите от мащаба ще намалят цената и доставчикът на облачни услуги ще може да оптимизира технологичните ресурси и да развива капацитета по-ефективно за клиентите.

Поради различни закъснения и регулаторни съображения бяха въведени различни варианти на облачния модел, което отбеляза голяма промяна в продуктовите стратегии. Опциите за частен облак, хостван частен облак, публичен облак с един наемател и т.н. бяха пуснати на пазара от различните доставчици. Един от ключовите моменти на облачния модел беше преминаването от персонализиране към конфигуриране, като целта беше да се предотврати "сложността на персонализирания код", характерна за предходния етап на развитие на бизнес софтуера. В резултат сроковете за доставка спаднаха до месеци спрямо необходимите преди това години.

По отношение на ценообразуването на продуктите сегашният фокус е софтуерът да се доставя като услуга и да се продава под формата на абонамент. Тъй като абонаментите са текущи договори, които позволяват обединяване на лицензите, поддръжката и надстройките на типичната облачна услуга, стойността за клиента се променя и следователно цената трябва да се променя, за да й отговори. Абонаментите могат да бъдат ценообразувани по много начини, като например чрез фиксирана ставка, многостепенен модел, чрез отчитане на потреблението или комбинация от няколко подхода. Налице е много по-голяма гъвкавост и персонализиране, за да се отговори на нуждите на клиентите, но все пак все още има място за още подобрения.

Бъдещето: Екосистема от цифрови услуги

Организациите се фокусират върху своите пътешествия в посока дигитална трансформация и се стремят да достигнат състояние на "предприятия на бъдещето". За да се реализира този преход, анализаторите от IDC вярват, че софтуерният пазар ще се превърне в по-скоро екосистема от цифрови услуги, за да се поддържа трансформацията в мащаб.

В този модел всяка организация се превръща донякъде в софтуерна компания, така че ролите на доставчик, партньор и клиент започват да се размиват. Фокусът на клиентите ще бъде върху резултатите и времето за достигане до печалби. Доставчиците на софтуер ще трябва да проектират своите продукти, вземайки предвид такова целеполагане.

В бъдеще еволюцията на оптимизирането на цените на абонаментите/услугите и използването на анализи ще се комбинират, за да дадат възможност за повече модели на ценообразуване, базирани на резултатите. Когато се анализират употребата и стойността на клиента, ще изкристализират и стойностни показатели, които ще позволят ценообразуване, което може да се скалира съобразно стойността, която дадената услуга носи на конкретния клиент.

Разбира се, трябва да се отбележи, че описваните промени ще се случват с различна скорост в отделните компании и индустрии, като надали която и да е организация просто така би се отказала от вече изградената и работеща за нея система, която често може да включва фрагменти от вече описаните "епохи". От сегашна гледна точка може в известен смисъл да се заключи, че корпоративният софтуер остарява така, както това се случи с мейнфрейм приложенията, които все още съществуват в изобилие в много предприятия. Доставчиците на корпоративен софтуер осъзнават, че трябва да започнат да се разделят с традиционните бизнес приложения и да се съсредоточат върху продажбата на композируеми бизнес услуги.