Новата екосистема от данни

Тази година конференцията се проведе под мотото "С ГИС градим устойчиво бъдеще заедно", а повече светлина върху значението на данните за зелените инициативи на ЕС хвърли Стефан Йенсен, директор "Данни" в Европейската агенция по околна среда. Той изтъкна, че постигането на нулево замърсяване, запазването на биоразнообразието, доставянето на чиста и достъпна енергия и справянето с всички други предизвикателства за опазване на околната среда налагат нуждата от повече данни, от по-голяма интеграция между тях, както и въвеждането на стандарти.

Важно място в тази връзка заема и европейското законодателство за отворените данни, което изисква от организациите в публичния сектор да осигуряват безплатно данни, в машинно четим формат, чрез API-та. По думите на експерта дигитализацията ще позволи да се отключи стойността на данните, а екосистемите от данни са начинът и мястото, по който това да се организира. Друг важен аспект за пълното използване на информацията са пространствата от данни, които ще улеснят суверенното споделяне на информация в и между екосистемите.

Стефан Йенсен, директор "Данни" в Европейската агенция по околна среда

"Комисията излага концепцията за общи европейски пространства от данни. Те трябва да се разглеждат като области, които обобщават настоящите активности с данни - нека ги наречен настоящи екосистеми от данни. За тези пространства ще е необходимо да се осигури технологична инфраструктура във времето, а това включва периферна и облачна инфраструктура и услуги, високопроизводителни изчисления, изкуствен интелект и т.н.", посочи Йенсен. Съответно тези пространства от данни ще могат да се прилагат за различни сфери, в това число здравеопазване, земеделие, мобилност, зелена сделка, енергетика, производство и други.

Експертът допълни, че за да се скалират екосистемите от данни вече са направени първите стъпки по въвеждане на иновации и зелени решения в ИТ инфраструктурата. Внимание обаче трябва да се отдели на следващите етапи, а именно: допълнително автоматизиране на събирането и обработката на информация, създаване на модерна инфраструктура за анализи чрез AI, както и подобряване на разпространението и инфраструктурата за комуникации.

Европейски цифров иновационен хъб в строителството

Интересен пример за това как ГИС технологиите трябва да се използват в по-широк аспект дава Европейския цифров иновационен хъб в сектора на строителството, който е единственият подобен в Централна и Източна Европа. Той беше създаден миналата година, а през ноември 2022 г. беше одобрен за финансиране по програма "Цифрова Европа". Сред неговите учредители са Камарата на строителите в България, Камарата на архитектите в България, Българската асоциация по управление на проекти в строителството, Института по механика към БАН и други. Целта на хъба е да подпомага дигиталната трансформация на строителния сектор, да подкрепя разработването и внедряването на нови строителни материали и стандарти за управление на процеси, както и да предоставя достъп до различни данни и информация за по-ефективно планиране и изпълнение строителните проекти.

"Дигитализацията в строителството е сложен и дълъг процес поради спецификата на бранша. Това е един традиционен сектор в икономиката, който сам по себе си се характеризира с сравнително малко инвестиции в иновации и много дълга верига на доставките, което също определя сложността на дигитализацията на процесите само по линия на едно предприятие или един участник в процеса. Затова е важно всички архитекти, инженери, изпълнители на строителните проекти да говорят на един език и той да бъде дигитален", коментира Марияна Хамънова, основател и съпредседател на "Клийнтех България" - един от учредителите на хъба.

Марияна Хамънова, основател и съпредседател на "Клийнтех България"

В тази връзка новата организация си е поставила като приоритет да създаде обща екосистема за иновации и управление на строителния процес. В същото време иска да подпомогне въвеждането на единни стандарти за електронно управление и строително информаиционно моделиране (BIM) в строителните процеси на всички нива. Отделно използването на съвременни ГИС и BIM технологии ще направи българските компании в сектора по-конкурентни и разпознаваеми на международните пазари.

Не на последно място новият хъб ще отдели внимание и на развитието на нови умения и компетенции, ключови за сферата, като се очаква първите обучителни програми да стартират през 2023 г. Отделно организацията планира и да създаде среда, която да дава достъп до тестова инфраструктура, научно оборудване и източници на финансиране за иновативни проекти.

Бъдещето на ГИС в STEM обучението

Не на последно място, няма как да се говори за чертаене на бъдещето с ГИС технологиите и да не се засегне темата за обучението на следващото поколение от експерти. У нас към настоящия момент ГИС се изучава в над 3 500 училища от 11 хил. ученици, които работят с тези технологии и реализират иновативни инициативи. За своя опит при използването на ГИС в STEM проектите си разказаха учениците от бургаското основно училище "Александър Георгиев-Коджакафалията".

"Използваме потенциала на географските информационни системи като инструмент в проблемно базираното обучение, проектното обучение по всички учебни дисциплини, както и в клубната си дейност", отбеляза Наталия Сребрева, учител по информационни технологии в училището. В този смисъл ГИС помага да се представят данните по-атрактивен за децата начин, предоставя инструменти за задълбочен анализ на получената информация, допринася за интердисциплинарното обучение, а също така насърчава учениците да се ориентират към картиера в сферата на науките и инженерството.

Сред интересните проекти, по които работят учениците, е решение за опазване на водните басейни от замърсяване с пластмаса. То включва създаване от отпадъчни материали на прототипно устройство - лодка, което да намира пластмасовите отпадъци и да ги улавя в мрежа. Плавателният съд разполага също така и със сензор за нивото на водата, който е свързан с помпа, готова да се включи в случай на наводнение. Друго любопитно решение, използващо ГИС технологиите, е свързано с проект за възстановяване и регенериране на почвата. В него учениците с помощта на ГИС карти изследват и анализират ролята на растенията за задържане на почвената влага.