ГИС са основен инструмент за управление на различни инфраструктури

Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, открива конференцията "ГИС ден 2022"
Владимир Владков

ГИС са основен инструмент за управление на различни инфраструктури

Технологиите подпомагат създаване на дигитални двойници на територии с дронове, управление на ВиК и жп инфраструктури, както и прецизното земеделие

Владимир Владков
704 прочитания

Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, открива конференцията "ГИС ден 2022"

© Владимир Владков


Технологиите постигат много бърз напредък във всички области, включително по отношение на географските информационни системи (ГИС). По-съвършени облачни услуги, по-модерни и чувствителни сензори, анализи с помощта на изкуствен интелект, дронове, сателитни изображения. Всичко тези подобрения надграждат възможностите на ГИС решенията, чийто услуги се използват от всички граждани, но те са много важни и за държавата и нейните организации. Това заяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков при откриването на конференцията "ГИС ден 2022", организирана по случай Световния ГИС ден от "ГИС Алианс", която провежда събитието за девета година.

С помощта на ГИС технологиите редица организации и компании се стремят да ускорят своята цифрова трансформация. Чрез нея взаимовръзката между физическия и цифровия свят се превръща в почти пълен "кибер физически свят", коментира доц. д-р Стелиян Димитров от "Географика" и директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към СУ "Св. Кл. Охридски". Мобилните и облачни технологии, Интернет на нещата, изкуствен интелект, лазерно сканиране, роботика и безпилотни летателни платформи водят до нови подходи и модели, до нови начини на мислене и нови възможности за изучаване на географски и екологични феномени.

Много градове внедряват различни "умни" решения за управление на трафика, за паркиране или за видеонаблюдение, но наистина "умните" градове са онези, които успешно се адаптират към променящата се география. "Датификацията на променящата се география и споделянето на информация в съчетание с науката за "Големите данни за Земята" (BED) могат да осигурят развитието на умни градове", допълни доц. Димитров. Същевременно геопространствените данни, независимо от това каква геосистемата описват и характеризират се намират в пространствена зависимост и корелацията помежду им е много важна. Например качеството на въздуха в даден район в града зависи както пътния трафик, така и от засадените видове дървета, сезона и други фактори.

Земната повърхност е нестационарна, непрекъснато се променят температура, височина, климат, социални условия, рискове и заплахи, но глобалният модел е несъвместим с регионалните модели. Затова цифровите двойници на дадена територия са инструмент за изследването им, като за създаването им се използват редица модерни средства като сателитни снимки, безпилотни летателни системи, линеарано сканиране (LIDAR), 3D моделиране и работа с облаци от точки. "По-съвършените модели могат да имитират реалните отношения в рамките на териториалните образования. С тяхна помощ виртуално могат да бъдат разигравани различни сценарии, които да ни осигурят информиран избор кои решения до каква промяна ще доведат.

"Електронна пчела" снима прецизно

Дроновете все по-често се използват за заснемане и създаване на тримерни цифрови карти на различни обекти като исторически и културни паметници, като професионалните модели осигуряват много голяма точност. Платформата електронна пчела e-bee RTK/PPK например предлага позиционна точност до 5 см / пиксел, като на нея могат да се монтират различни сменяеми сензори за фотограметрия, термокамера, както и мултиспектрален сензор (5 камери с различни канали).

"Тази платформа се доказа като много ефективна, като град Бургас бе заснет в 3D режим само за 6 часа, а това е невъзможно със стандартните инструменти", обясни доц. Димитров. С друг микродрон MD Lidar 1000 HR с позиционна точност 1,5 см са осъществени 169 полета за една година и са заснети и картографирани повече от 2500 кв. км, включително повечето значими населени места, редица инфраструктурни обекти и обекти на природното и културно наследство. "Предимството на подобни платформи е, че могат да изпълняват автоматизирани мисии и да осигуряват пълен мониторинг на много ниска цена", допълни доц. Димитров.

С помощта на дроновете само за 6 часа са заснети засегнатите от бедствието територии в Карловско, като е създаден цифров модел, а анализът на ортофотокартата е показал как се е развило бедствието в отделните села. По пилотен проект с ЧЕЗ са създадени дигитални двойници и на инфраструктурни системи - над 100 линейни километри трасета със средно напрежение, като са използвани дронове и лазерно сканиране. "Сега започваме със Столична община проект за анализ на атмосферния въздух в София", обяви доц. Димитров.

И сателитите стават по-точни

Освен заснемане с дронове и самолети, създаването на цифрови карти разчита и на сателитни изображения. Системата от 4 сателита Pleiades NEO на Airbus например осигурява оптична резолюция на сензорите от 30 см, а капацитетът на заснемане е 2 милиона кв. км на ден, обясни Мариян Марков, старши ГИС консултант в отдел "Софтуерни разработки" на ТехноЛогика, която е риселър на Airbus за България от 2021 г. Всъщност най-компактната система Pleiades NEO стартира през 2021 г. с два сателита, през ноември 2022 г. трябва да бъде изстрелян NEO 3, a през април 2023 г. и последният сателит от групата NEO 4 ще влезе в оперативен режим, "Геолокационна точност на 3,5 метра без допълнителна информация от самолетно заснемане, обясни Марков. - Освен това бързината на получаване на точните заснемания е много голяма - заявяване, заснемането, обработка на данни и предоставяне на готовите изображения отнема 2 часа и 14 минути."

Заснетите изображения са полезни в различни сфери, включително в областта на прецизното земеделие. При тестове съвместно с Министерство на земеделието на територията на Банско (силно пресечен терен) е постигната точност на изображенията то 1,54 метра, при изисквана точност 1,74 м, допълни Васил Василев от ТехноЛогика. С помощта на сателитните изображения може да се осъществи автоматизирано извличане на парцели с цел актуализация на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Досега тази актуализация на площите, за които се предвиждат субсидии, отнема на служителите на МЗ по 4 - 5 месеца всяка година.

ДВ "Земеделие" използва и изградената от ТехноЛогика информационна система за администриране и контрол" (ИСАК) със системата за електронни услуги (ИСАК/СЕУ). От 2020 г. тя предоставя анализи на генерираните изображения и от спътниците Sentinel по програма "Коперник". Базирани на сложни алгоритми и изкуствен интелект, разработени от софтуерните инженери на компанията, те помагат за оценка на състоянието на земеделските култури на базата на индекс за жизненост. "Могат да се калкулират вегетационни индекси, доколко здрави са растенията на дадена площ, карти на вегетацията, карта на влагата, обяснява Василев. - Това дава възможност да се определи къде и колко трябва да се полива, да се наторява, кога е най-подходящото за събиране на реколтата. Генерират се времеви серии с висока точност и виждаме във всеки момент как се развива даден парцел, дали са правени съответните заявени обработки като оран, жънене и др." На базата базата на информация от предишни сезони може да се направи анализ за продуктивни и непродуктивни зони в рамките на даден парцел. Показва се и наличието на площи, недопустими за субсидиране, които се дължат на постоянни структура като пътища, сгради и др. "Ако е имало пожари на дадена територия, по снимките се изчислява процент на засегнатост, както и каква част от парцела трябва да се извади от фонда на ДФ "Земеделие", тъй като не подлеци на субсидиране", обясни още Василев.

ГИС базирано управление на жп инфраструктура

ГИС системите са основна част от решения за наблюдение и управление на различни инфраструктури. Специaлисти на Mapex са изградили регистър за железопътната инфраструктура по проект за Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ). Той осигурява прозрачност по отношение характеристиките на жп мрежата, поддържана от НКЖИ, като специализираната база данни осигурява визуализация в ГИС среда на оперативните точки (гари, терминали и др.), участъците от линии (свързващи две гари) и точки на местоположение (специфични точки, указващи временното състояние на дадена линия, например ремонт или ограничена скорост).

"В картата са изведени и подобекти, важни за потребителите, като коловози,мостове и тунели", обяснява Катерина Алексиева от Mapex. Потребителите са ЖП оператори, които могат да генерират и визуализират маршрут за своята композиция, както и да направят проверка на съвместимост на влака с избрания маршрут, въвеждайки различни параметри като пътнически или товарен влак, възможностите за спиране, габаритите на композицията и др. "Ако има несъответствие системата посочва къде точно е то", допълни Алексиева.

И управление на ВиК мрежи

ГИС решенията се използва и за управлението на данните за ВиК инфраструктурите, като наскоро Mapex e реализирала проект за ВиК Сливен (Gis.viksliven.com). В системата Tobel, променена за нуждите на ВиК инфраструктурата, са събрани всички активи от ВиК мрежата, информация за текущи и приключили ремонти, генерират се справки и отчети до регулаторния орган КЕВР. Освен това в системата могат да се въвеждат и експортват електронни отчети от мобилните устройства на инкасаторите (те използват само Android смартфони). По проекта е осъществена и интеграция с работещата във ВиК - Сливен, система SCADA. "Полезна функционалност от визуализираната ГИС карта е трасирането до даден обект от мрежата, която помага на ремонтните специалисти да стигнат по-лесно до него, особено при терен, покрит със сняг", коментира Деян Балтаджиев от Mapex.

Технологиите постигат много бърз напредък във всички области, включително по отношение на географските информационни системи (ГИС). По-съвършени облачни услуги, по-модерни и чувствителни сензори, анализи с помощта на изкуствен интелект, дронове, сателитни изображения. Всичко тези подобрения надграждат възможностите на ГИС решенията, чийто услуги се използват от всички граждани, но те са много важни и за държавата и нейните организации. Това заяви служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков при откриването на конференцията "ГИС ден 2022", организирана по случай Световния ГИС ден от "ГИС Алианс", която провежда събитието за девета година.

С помощта на ГИС технологиите редица организации и компании се стремят да ускорят своята цифрова трансформация. Чрез нея взаимовръзката между физическия и цифровия свят се превръща в почти пълен "кибер физически свят", коментира доц. д-р Стелиян Димитров от "Географика" и директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към СУ "Св. Кл. Охридски". Мобилните и облачни технологии, Интернет на нещата, изкуствен интелект, лазерно сканиране, роботика и безпилотни летателни платформи водят до нови подходи и модели, до нови начини на мислене и нови възможности за изучаване на географски и екологични феномени.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК