Covid затрудни и най-напредналите системи

В доклада се посочва, че дори най-напредналите здравни системи в света са се оказали неустойчиви на пандемията COVID-19. През 2020 г. продължителността на живота е намаляла в 75% от страните от ОИСР. Докладът подчертава три основни уязвимости: здравните системи са били недостатъчно подготвени, с недостатъчен персонал и с недостатъчно инвестиране.

Средно 35% от населението на страните от ОИСР е с дълготрайно заболяване или здравословен проблем през 2019 г. "Високото разпространение на хроничните заболявания прави населението по-малко устойчиво и увеличава смъртността от COVID-19. Въпреки това здравните системи на ОИСР изразходват за профилактика под 3% от общите разходи за здравеопазване", допълват авторите на доклада.

Хората са от ключово значение за осигуряването на устойчивост на системите. Липсата на достатъчно здравен персонал (не само лекари, а и медицински сестри и санитари) е повлияло повече върху качеството на грижите през първата година от пандемията, отколкото например броят на болничните легла. "Повече работници в здравеопазването и социалните грижи се свързват с по-ниски нива на смъртност", коментират те.

"Има значителни социални и икономически дивиденти от устойчивостта на здравната система. Държавите трябва да подобрят готовността на своите здравни системи за следващата криза", заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман. Според него, освен не само успешното запазване на работната сила в здравеопазването и социалните грижи имат значение, но и събирането и използването на данни, международното сътрудничество, устойчивостта на веригата за доставки, както и засилване на доверието.

Наследството от пандемията може да се усеща десетилетия. Значително изостават здравните грижи. "Например през 2020 г. са извършени 11 милиона по-малко диагностични и планови хирургични процедури в сравнение с 2019 г. в 31 държави от ОИСР. Това се усложнява от нови предизвикателства, включително лечение на "удължен COVID" и посрещане на значително нарастващите нужди от грижи за психичното здраве, особено при младите хора", пише още в изводите на доклада.

COVID-19 демонстрира предимствата на дигиталната трансформация

"След като започна пандемията от COVID-19, много дейности, предприети в здравната система и извън нея, се възползваха от цифровата трансформация и използваха стойността на цифровизираните системи за здравна информация. Консултациите лице в лице бяха заменени с виртуални алтернативи, много процеси бяха автоматизирани, на обществеността бяха предоставени нови инструменти и информация. "Освен това данни в реално време бяха използвани за управление на здравната система, а някои бариери пред научните изследвания бяха намалени. Държавите с по-развито цифрово управление и масиви от данни имаха сериозно предимство", пише в доклада. Ползите от цифровизацията се допълват, когато инфраструктурата се използва за много различни приложения (вж. Фигурата).

Пандемията изисква трансформация на здравните системи, с възможност за предоставяне на услуги в безопасна и физически дистанцирана среда. Например значително са се разширили услугите за дистанционно здравеопазване. Промените във финансирането, физическата инфраструктура и обучението са се оказали важни за това разширяване, но дигиталната основа на здравната система и данните в нея са от съществено значение за успеха. Осемнадесет от 25 държави от ОИСР, изследвани в проучването на ОИСР за 2021 г. относно развитието, използването и управлението на системата за електронни здравни досиета, очакват броят на телемедицинските консултации да се увеличи в бъдеще. Други четири държави (Канада, Чешката република, Дания и Швеция) смятат, че броят им ще намалее в сравнение с пика на пандемията, но все пак да остане много по-висок, отколкото преди пандемията.

Електронните рецепти са друг пример за цифрова трансформация на здравната система, която намали излагането на рисковете от COVID-19. Други примери за цифровизация на предишни аналогови дейности включват системи за онлайн резервации; проследяване и разпределяне на тестове за COVID-19; удостоверения за отпуск по болест и ваксинация; както и докладване на резултатите от теста. На пациентите бяха предоставени и нови дигитални инструменти и публични приложения, подпомагащи проследяването на COVID-19.

Пандемията демонстрира голямото разнообразие от участници в здравната система, които се нуждаят от достъп до подходяща информация, за да вземат информирани и навременни решения, освен лицата, вземащи решения на високо ниво. Те включват хора, които вземат решения относно ресурсите на местно ниво, както и изследователи, както и специалисти, които оценяват ефективността на интервенциите - както медицински, така и обществени. Значително по-широка група участници извън здравната система също използваха тази информация - от службите за социални грижи до работодателите.

Свързани данни

Началото на пандемията направи очевидна необходимостта от решения за справяне с дефицитите в информацията и комуникацията, жизненоважни за наблюдението на системата и за политическите действия. "Много страни установиха, че им липсват основни навременни данни за вземане на решения в рамките на здравната система - като информация за здравната работна сила, за ресурсите, хоспитализациите и смъртността. Свързването на данни в множество набори от данни и предоставянето на информация на тези, които се нуждаеха от нея, беше от съществено значение за успешната и адекватна реакция. Бяха необходими данни от отделни силози, за да се оцени и отговори на различни изисквания в цялата здравна система", коментират от ОИСР.

Е-досиета

Електронните здравни досиета предоставиха стабилна информационна система за управление на остри симптоми и лечение на SARS-CoV-2 и смекчаване на по-нататъшното разпространение на болестта. "Например е-досиетата подпомогнаха наблюдението на заболяването и проследяването на контактите чрез свързване на резултатите от пациентите с информация за контактите им и комуникационните канали. Това беше ключова функционалност за здравето на пациента. Тя подкрепи по-мащабните усилия за моделиране на предаването на болестта и за идентифициране на клъстери с по-висока честота на заболяванията. Е-досиетата позволяват и показване на съпътстващи заболявания и успешни лечения на подгрупи пациенти, подобрявайки грижите за бъдещи пациенти", добавят още от организацията.

В бъдеще са необходими повече висококачествени данни

Необходими са адекватни данни за нуждите от здравни грижи, приоритизирането, времето на изчакване и предоставянето на здравни грижи, за да могат държавите да преминат от реакция на пандемията към възстановяване. Някои държави са приложили подходи за координиране на тази информация. Например във Великобритания Програмата за клинично приоритизиране е публикувала работни рамки за приоритизиране на хирургия, диагностика и ендоскопия, за да помогне за управлението на списъци от чакащи, да насърчи тяхната точност и да се гарантира, че приоритетът се основава на клиничните нужди. Тези рамки очертават стъпките на клиничните специалисти, за да проверят състоянието на пациента, да установят допълнителни рискови фактори и да разберат възможностите за лечение.

Областта на здравеопазването тепърва ще реализира пълния потенциал на анализа на големи данни, т.е. инструменти и методи за извличане и анализиране на големи обеми, голямо разнообразие и висока скорост на данни, за да се получат ценни прозрения, които не могат да бъдат получени от традиционни източници на данни. Източниците на големи данни могат да включват данни от електронни пациентски или здравни досиета, от устройства за наблюдение на здравето и преносими технологии, както и набори от геномни, пространствени/географски, екологични, поведенчески и икономически данни.

През 2021 г. осем респонденти в проучване на ОИСР съобщават за прилагане на алгоритми за машинно обучение/изкуствен интелект към данни от системите за е-здравно досие за по-добра грижа за пациентите, а шест съобщават за национални проекта за свързване на данни от е-здравни досиета с различни видове набори от данни, различни от здравните.