Платформи за проследяване в реално време - какво трябва да знаят превозвачите и товародателите

Разлика за превозвачи (fleet owners) и спедиции/3PL/4PL

Сравнително рядко платформите правят разлика между компания - собственик на флота, и спедиция, 3PL, 4PL в своите процеси за присъединяване. Това на пръв поглед не звучи съществено за постигането на крайната цел, но участието като собственик на флота е значително по-лесно. Пълният контрол върху превозните средства, инсталираните GPS приемници в тях и единната собственост върху GPS данните обуславят сравнително безболезнено присъединяване.

Процесът за присъединяване на спедиции и други дружества, непритежаващи транспортните средства, става експоненциално по-сложен. Тогава се изисква той да бъде извършен за всеки от подизпълнителите поотделно. Това включва размяна на разрешения за споделяне на данни, настройване на информационна свързаност между телематичния доставчик на подизпълнителя и платформата, както и конфигурация в профила на GPS доставчика. Не на последно място - в този процес ключова роля често имат малките превозвачи, които не са технически ориентирани, но формират голяма част от подизпълнителска мрежа. Определено можем да говорим за нужда от помощ и управление на процеса по присъединяване, за да бъдат постигнати заложените цели по проследяване. Големите спедиторски фирми и 3PL доставчици следва да умножат този процес по няколкостотин до няколко хиляди пъти, за да постигнат желаните от техни клиенти резултати. Това би било дългосрочен ангажимент за един или повече служители, който остава скрит в процеса на подбор на платформа. Ситуацията може да стане още по-сложна, когато различните клиенти на транспортната фирма използват различни системи за проследяване. Поради ожесточената конкуренция платформите рядко си "говорят" помежду си, което може да наложи собствената или подизпълнителската флота да бъде регистрирана в няколко платформи. Последното би било крайна мярка, но може да се окаже задължително поради това, че платформите не желаят да изграждат интерфейсни връзки помежду си.

Трябва да се отчете и фактор недоверие към тези нови участници и липсата на мотивация при подизпълнителите. Все още винаги може да се намери еквивалентен товар на пазара, който не изисква камионът да бъде проследен.

Какво е необходимо, за да се случи успешно проследяване, и какво може да се обърка?

За да бъде проследен успешно един транспорт, участват главозамайващ брой устройства, системи и процеси. Всяка от тези участващи системи/устройства трябва да функционира правилно по време на транспорта, за да бъде постигнато успешно проследяване.

Накратко, започвайки от GPS приемника в камиона, който трябва да е захранен и да функционира изправно, за да "събира" GPS координатите на превозното средство. Събраните данни след това се прехвърлят по мобилната мрежа в държавата, в която се намира камионът. Естествено, толерират се кратки прекъсвания в предаването на данните, но много от европейските GPS доставчици не работят пълноценно в държави извън ЕС. Веднъж предадени, данните биват акумулирани в системата на телематичния доставчик. Той от своя страна трябва да ги предаде по програмен интерфейс към платформата за проследяване. Телематичните доставчици обикновено предоставят възможност на техните клиенти да контролират данни за кои транспортни средства да бъдат препратени по програмните интерфейси. Последното обуславя още един потенциален стоп за преноса на данни. Естествено, връзката между GPS доставчика и платформата за проследяване се осъществява по интернет и са възможни допълнителни загуби или прекъсвания.

Когато сигналът за локацията на превозното средство стигне до платформата за проследяване, се прави опит за засичане с предварително подадени данни за транспорта. Данните се предоставят от страните, желаещи проследяване (превозвачи или товародатели или и двете). Критично важно е данните за адресите и времената на товаро-разтоварни дейности да бъдат прецизирани, защото спрямо тези данни ще бъде измерен успехът на транспорта. Заедно с данните на транспорта се комуникира и идентификационният номер на транспортното средство. Прави се проверка дали действително транспортно средство с този идентификатор се намира в близост до товарния адрес. Ако вече са разменени необходимите разрешения за споделяне на данни, тогава платформата за проследяване започва да препраща данните за локацията на транспортното средство до системите на клиента и превозвача и предлага ЕТА. Важно е да отбележим, че алгоритмите за ETA не могат да вземат предвид времената за почивки на шофьорите или непредвидени стопове на влакове, промяна в графици и т.н.

Сложността на цялата система нараства допълнително, когато транспортът е мултимодален и следва да се раздели на сухопътна автомобилна част, влак и/или морски транспорт. Тогава е възможно различните участници в транспорта да използват различни GPS доставчици, което допълнително наслагва комплексност.

Разбира се, може да се стигне до ситуация, в която транспортът следва да се извърши с превозно средство без инсталиран приемник за GPS. Тогава като алтернатива обикновено на разположение е мобилна апликация, която шофьорът трябва да свали и в която следва да се регистрира. Основните проблеми тук са техническите умения на шофьорите, тяхната мотивация да съдействат за подобно начинание и липсата на мобилни данни в страни извън ЕС.

Системи и качество на данните

Специално внимание би следвало да се обърне на данните и тяхното качество поради големия брой на намесените ИТ системи, в които едни и същи данни могат да съществуват под различна форма. Дори най-базови данни като номер на превозно средство могат да съществуват с различен формат в отделните ИТ системи. В системата на GPS доставчика определен номер на табела може да е записан със символи на кирилица. Същият може да е записан на латиница в системата на превозвача, както и с други модификации в платформата за проследяване или системата на клиента. Изравняването на базовите данни по транспортните също би бил дългосрочен ангажимент при работа с множество подизпълнители.

Бъдеще на платформите за проследяване

В крайна сметка платформите за проследяване в реално време събират множество данни за стотици хиляди, а понякога и милиони транспорти на месец. Тези данни включват движението на транспортните средства, товарни и разтоварни адреси и понякога други детайли. На база на огромното количество данни много от платформите се опитват да разработват услуги като Load matching. Базирайки се на исторически данни, платформата може да започне да предлага товари или свободен капацитет на участниците в нея. Това само по себе би заместило посредници като спедиции и 3PL, но е възможен парадокс, ако платформата реши да развива подобна функционалност. Ефективно платформата може да се превърне в конкурент на някой от собствените си клиенти, употребявайки данните, предоставени им от самите тях. Докато някои платформи стриктно отричат подобни практики, други съвсем ясно го заявяват като техен приоритет, тъй като са ориентирани основно към товародателите.

Преосмисляне на концепцията

Въпреки огромните усилия, положени през последните две години, много от големите бизнеси изпитват затруднения да постигнат техните цели за проследяване. Това е особено вярно за Източна Европа, където освен всички технологични предпоставки се наблюдават и езикови, културни и други специфики, които намаляват шансовете за успешно проследяване на международните пратки.

Това неизбежно води до въпроси дали следенето на превозни средства е правилният подход в играта за проследяване на товари. Може би трябва да направим пауза и да преосмислим фундамента, което неизбежно би ни припомнило, че искаме да следим товарите, а не превозните средства, които извършват транспортите. Например възможно е евтини GPS устройства да бъдат прикрепени към товара от товарните пунктове. Те могат да бъдат за еднократна или многократна употреба и позволяват да се следи товарът, а не камионът, ремаркето или телефонът на шофьора. По този начин товародателят би имал много по-добър контрол върху процеса на проследяване и ще разчита на един доставчик за изпълнението на услугата. Ще има възможност да организира процеса с товарните и разтоварните пунктове, които обикновено са дългосрочни партньори. Също би отпаднала зависимостта от връзките към стотици GPS доставчици, както и човешкият фактор при многобройни подизпълнители. По този начин ще бъдат инволвирани много по-малко системи, участници и стъпки в процеса на проследяване, което е предпоставка за по-добри резултати. Късно ли е да сменим посоката обаче? Екосистемата на платформите за проследяване, изглежда, е набрала критичната скорост, от която се нуждае, и всички вече сме въвлечени в нея независимо от резултатите.