И при електромобилите Европа действа на две скорости

Предизвикателствата пред прилагане на общоевропейска политика за електрификация на автопарковете са представени от ново изследване, което свързва продажбите на електрически автомобили със средния национален доход на глава от населението.

Проучването на европейската Асоциация на производителите на превозни средства ACEA идентифицира ясна връзка между навлизането на електромобили и годишните нетни приходи, като по-богатите страни от ЕС са в челните редици по електрификация.

Ценовата достъпност на автомобилите, захранвани само с батерии, е сериозен проблем в страните с по-ниски средни доходи и това създава трудности за автомобилните паркове, ако обществената инфраструктура за зареждане се разраства в тандем с навлизането на електрически превозни средства.

Петте страни с най-нисък дял на електромобили плюс среден годишен нетен доход са:

Словакия: 3.7% - €10,985
Чешка република: 3.9% - €13,836
България: 4,0% - €7,272
Полша: 5,0% - €10,782
Хърватия: 5,0% - €10,391

Водещите 5 страни с най-висок дял на електромобили плюс среден годишен нетен доход

Швеция: 56.1% - €35,486
Дания: 38.6% - €39,274
Финландия: 37.6% - €33,155
Нидерландия: 34.5% - €40,312
Германия: 31.4% - €32,850

Големите мултинационални предприятия може да са в състояние да си позволят електромобили, но технологията е оперативно жизнеспособна само ако има обществена инфраструктура за зареждане, която да поддържа внедряването на тези превозни средства.

Това обяснява защо редица бизнеси с безупречни екологични характеристики продължават да купуват или наемат зареждаеми хибридни превозни средства (PHEV) на определени пазари, докато се надпреварват към 100% електрически модели на батерии в страни с по-развита инфраструктура за зареждане.

В 27-те държави от Европейския съюз превозните средства с кабел за зареждане представляват 21,6% от продажбите на нови автомобили през 2022 г., но този пазарен дял пада до под 9% в повече от половината държави членки, предимно в централните, източните и южните страни като Гърция, Италия, Полша и Хърватия.

Не е изненадващо, че тези страни имат и най-малък брой точки за зареждане на електромобили на 100 км път.

В другия край на скалата, общият пазарен дял на продажбите на електромобили само на батерии и PHEV в петте страни в Западна и Северна Европа (Швеция, Дания, Финландия, Нидерландия и Германия) надхвърля 30%.

Нетният годишен доход в тези богати нации е над 32 000 евро, докато годишните доходи в страни с пазарен дял на електрически + PHEV модели под 9% са само 13 000 евро на жител.

Развитие на зарядна инфраструктура

През миналата година McKinsey описа развитието на инфраструктурата за зареждане на електромобили с два потенциални сценария. Първият предвижда разгръщане на точки за зареждане, които да осигурят достатъчна обществена инфраструктура за зареждане, за да посрещнат настоящите темпове на нарастване на потреблението. Вторият сценарий предвижда изобилие от точки за зареждане, инсталирани в очакване на търсенето на електрически модели, с намерението да се ускори приемането им от гражданите и фирмите.

"Сценарият, управляван от търсенето, с по-голям брой зарядни устройства предполага по-ниски нива на използване на всяко отделно зарядно устройство. Това почти сигурно ще намали рентабилността на операторите на зарядни точки. Ориентираният към използване сценарий, напротив, гарантира, че повечето точки за зареждане ще бъдат печеливши. Затова операторите вероятно ще предпочетат пътя, ориентиран към използването, за да избегнат "закъсали" (нерентабилни) зарядни станции", обясняват от McKinsey.

В момента въвеждането на обществени станции за зареждане изостава от навлизането на електрически превозни средства в целия континент. "Днес липсата на станции за зареждане сериозно възпрепятства навлизането на пазара на превозни средства с нулеви емисии", коментира Сигрид де Врис, генерален директор на ACEA.

Профили за зареждане

Това не е непременно пречка за електрифицирането на автопарка, като експертите съобщават, че 80% от зареждането се извършва или у дома, или на работното място. Но за превозни средства с работен режим, изискващ презареждане на пътя, както и за второто поколение водачи на електромобили, които нямат паркинг, за да инсталират домашно зарядно устройство, обществената зарядна инфраструктура е критична.

На регионално ниво доклад на MINI установява, че градовете с високо разпространение на електромобили "са склонни да съпоставят голям брой превозни средства с ултраниски емисии с много точки за зареждане. Постигането на точния баланс между електрическите автомобили и точките за зареждане прави тези места най-подготвени за новите собственици на електрически превозни средства - с повече обществено достъпни точки за зареждане повече шофьори имат увереността, от която се нуждаят, за да направят прехода".

Днес правителствата в страни от ЕС до голяма степен са фокусирали своята финансова подкрепа за електрификация върху субсидии, с които да компенсират по-високите разходи за придобиване на електрически превозни средства. Автопарковете, ангажирани с декарбонизация, се нуждаят от тези стимули, за да продължат тази трансформация, заедно с повече подкрепа за изграждане на зарядна инфраструктура.