Shutterstock
Shutterstock

Digitalk 101: Телекомуникационните услуги се оказаха ключови в годината на пандемията

Операторите бележат 5% ръст за 2020 г., а обемът на пазара достигна 2,87 млрд. лева

от Владимир Владков

5 октомври 2021 20:20 3910 прочитания

Shutterstock

Над 2.87 млрд. лева са общите приходи на основните доставчици на телекомуникационни услуги и продукти в България през 2020 г., което означава ръст 4,9 на сто в сравнение с постигнатото през 2019 г. Увеличението се отнася за всички видове услуги както във фиксирания сегмент, така и в мобилния, но отразява и продадените от операторите смартфони, таблети и други комуникационни устройства. Подобрението се отнася и до услугите за пренос и разпространение на телевизионни програми, което също беше (не)очакван ефект от въведените мерки за затваряне на редица обекти, което накара домакинствата да потребяват много повече мултимедийно и друго съдържание. Всъщност по данни на КРС обемът на пазара само на телекомуникационни услуги е малко над 2,86 млрд. лева, като годишният ръст спрямо 2019 г. е 6,7 на сто.

Статията е част от годишната класация Digitalk 101: Най-големите IT компании в България.
Можете да закупите тук класацията Digitalk 101 в хартиен или в електронен формат.

Увеличените приходи в годината на пандемия не са изненадващи, тъй като много служители трябваше да работят от дома си, а почти всички ученици, студенти и учители се обучаваха почти целия втори срок дистанционно. Редица събития и конференции също започнаха да се случват само онлайн, а виртуалните срещи, семинари, обучения се превърнаха в нещо "нормално".

Здравната система, включително лични лекари, болници, РЗИ, лаборатории и много други организации, засилиха използването на ИКТ системи, като тяхната безпроблемна и безотказна работа се превърна в основен ангажимент на доставчиците на телекомуникационни услуги. Операторите обаче успяха да се справят без никакви проблеми, което показа, че правилно са направили своите инвестиции в опорни мрежи, поддръжка на комуникационни възли и крайни устройства, гъвкаво преразпределение на ресурсите и не на последно място, квалифициране и мотивиране на служителите.

Същевременно масовото използване на дистанционната работа и обучение, включително след преминаване на пика на пандемията, показа, че телекомуникационни компании трябва не само да уплътняват и разширяват капацитета на своите мрежи в големите градове и близките до тях квартали и малки градчета, но и да обърнат внимание на по-малките селища. Повечето ИКТ компании, особено софтуерните разработчици, все повече "прегръщат" идеята за разпределен хибриден модел на работа, който не изключва централни офиси с кътове за кратки работни срещи и дискусии, с отдалечен "домашен кабинет" по избор на служителя. Това работно място може да е апартамент, вила, къща за гости в планината, ваканционен комплекс или просто уютно кафене.

Освен тишина и спокойна атмосфера единственото, от което такъв служител има нужда, е сигурна, безотказна, бърза и защитена свързаност с всяка точка от света.

Това отваря много широка ниша за доставчиците на телекомуникационни услуги, които могат да обогатят и разширят своето портфолио с разнообразни решения с гъвкава ценова политика (не фиксирани годишни договори само за дадено физическо местоположение), подходящи за различни сценарии на използване и нуждите на даден тип потребители. Тези решения могат да включват не само супервисокоскоростна оптична връзка до големите офиси, центровете за данни и жилищно комплекси, но и фиксиран безжичен достъп (FWA), базиран на 4G и 5G (всъщност това е едно от най-масовите приложения на 5G в САЩ), подобряване на наличните WiFi точки за достъп с по-новите поколения WiFi 6, уплътняване на клетките за широколентови мобилни услуги. Не на последно място, предстои по-бурно развитие на 5G мрежите, което обаче все още очаква облекчаване на режима за изграждане, надграждане и обновяване на съществуващите обекти от мобилната радиоинфраструктура.

В началото на 2021 г. отпадна един от проблемите пред старта на мобилните 5G услуги, а именно разпределянето на радиочестотните ресурси от обхвата 3,6 GHz, като след няколко колебливи и противоречащи си решения КРС най-сетне проведе търг, на който трите големи оператора наддаваха за трите налични РЧ ресурса по 100 MHz, като А1 спечели желания от нея обхват 3600 - 3700 GHz с цена 4,7 млн. лева, Vivacom получи лентата 3700 - 3800 GHz срещу 4,6 милиона лева, а Telenor Bulgaria България ще плати за честотите 3500 - 3600 GHz началната за търга такса от 4,1 млн. лева. Остава неразрешен обаче въпросът с ниските РЧ обхвати 700 и 800 MHz, които са подходящи за покриване на по-голяма територия, особено в слабонаселени райони, планински и хълмисти местности, земеделски земи (за IoT датчици), макар че тези обхвати предлагат много тесни РЧ канали.

Друг много перспективен източник на приходи за телекомуникационните компании са комплексните ИТ проекти и решенията до ключ за корпоративния сектор. Дълги години операторите осигуряваха свързаност на различни системи в предприятия, а техните инженери помагаха за разгръщането на приложения, изискващи резервирана и непрекъсната свързаност както с вътрешни сървърни зали, така и с външни центрове за данни и облачни услуги. Споделянето на информация за наличната инфраструктура и предстоящи проекти на предприятията позволи на операторите, които се насочиха към този пазар с по-висока добавена стойност и създадоха свои отдели с квалифицирани специалисти по интеграция на системите, да започнат да разработват, внедряват и поддържат софтуерни системи и услуги на свои доскоро само "телеком" клиенти. Познанията на компаниите за технологии като NBIoT, LoRa, Sigfox и други мрежови технологии с малко енергийно потребление (LPWAN) им даде възможност да разработят и предложат разнообразни IoT решения за сектори като земеделието, управление на автопарка, на умните системи в градска среда (като видеонаблюдение, ВиК, пътен трафик, паркиране, осветление, сметосъбиране, контрол на качеството на въздуха и редица други).

С по-масовото навлизане на 5G тези решения ще стават все по-достъпни и функционални, като освен в тестова среда ще станат възможни 5G решения и в сектори като роботизираното производство, медицината, образование, медиите, музикалната индустрия и много други. Някои от тези примери вече бяха демонстрирани от телекомите още през 2019 г. с използването на временните лицензи за обхвата 3,6 GHz, дадени от КРС на компаниите. През 2021 г. и още повече през 2022 г. се очаква разгръщането на все по-разнообразни проекти в тази област, както и разширение на пилотните внедрявания в мащабни системи. Поддръжката и развитието на тези системи ще донесат сериозен източник на приходи за доставчиците на комплексни интегрирани услуги.

Приходите от е-съобщения според КРС

По данни от най-новия доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2020 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България възлиза на 2,861 млрд. лв., като за трета поредна година продължава възходящата си тенденция - отчетеният ръст е с 6,7% спрямо данните за 2019 г. Делът на тези приходи в обема на БВП на България възлиза на 2,4%. От регулатора отчитат общо 861 предприятия, осъществяващи дейности в областта на електронните съобщения, 14 от които са преустановили дейността си и са заличени от регистъра на КРС към 31 декември 2020 г.

Общият обем на пазара на електронни съобщения в България и през 2020 г. се определя основно от приходите от гласови услуги и от услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет. За първа година приходите от услуги за пренос на данни и/или достъп до интернет надвишават приходите от гласови услуги и заемат водеща позиция с 41,8% дял в общия пазар с общ обем 1,196 млрд. лева. Приходите от гласови телефонни услуги (фиксирана, мобилна и други гласови услуги) продължават да намаляват (до 1,15 млрд. лева) както в абсолютно (с 1,9% за едногодишен период), така и в относително изражение (с 3,5 процентни пункта). През 2020 г. делът им в общия обем на пазара на обществени електронни съобщения е 40,2% (виж таблицата). Услугите за радио- и тв програми нарастват с 0,6%, въпреки че приходите от кабелна и сателитна телевизия бележат спад. Отчетеният ръст на този сегмент се дължи най-вече на увеличението на приходите от IPTV (с 13,4% спрямо 2019 г.), допълват от КРС.