Клиентите са готови да плащат повече в е-магазини с AR функции

Клиентите са готови да плащат повече в е-магазини с AR функции

На пазара вече са налице разнообразни примери за решения, някои от които могат бързо и лесно да бъдат персонализирани

Александър Главчев
1101 прочитания

Когато чуваме термините виртуална или добавена реалност, в повечето случаи се сещаме за игри и други развлечения или за футуристични картини на бъдещи инженери, "рисуващи" нова машина във въздуха вместо на монитора си. Въпреки това обаче и двете технологии стават все по-популярни, като добавената реалност често започва да се разглежда като работен инструмент.

По данни на ARtillery Intelligence към на 2020 г. в световен мащаб е имало общо 598 млн. такива устройства, като до края на 2024 г. техният брой ще нарасне до 1,73 млрд. Очаква се все повече потребители да имат досег с технологията и с преминаването си в мейнстрийма тя да се отърси от имиджа си на нишова.

===================

Каква е разликата между виртуална и допълнена реалност?

Виртуалната реалност (VR) е компютърно генериран свят, който може да бъде достъпен с помощта на устройства - шлемове, ръкавици, слушалки. Виртуалната среда замества реалния свят, без да реагира на промените в него, докато потребителят може да въздейства на виртуалния свят, потапяйки се в него, например във видеоигра.

Разширената реалност (AR) добавя "слоеве" към реалния свят. Хората все още могат да възприемат както се случва наоколо и взаимодействат с физическата среда, като получават допълнителна информация чрез специализирани устройства или приложения за добавена реалност.

===================

Добавена реалност в търговията

Повечето онлайн магазини предоставят необходимата информация на клиентите, използвайки традиционните снимки, текстове и видео. Социалните мрежи Instagram, Facebook, Snapchat и TikTok обаче вече предлагат функции и съдържание с добавена реалност, което води до бързо запознаване на нарастващ брой потребители с тази технология. В резултат все повече платформи за електронна търговия започват да я внедряват, което дава път на нови възможности за комуникация с клиента.

Може да се каже че голямото навлизане на виртуалната реалност в социалните мрежи започна през 2015 г., когато в Snapchat бе добавена функция, наречена Lens. Тя позволява на потребителите да прилагат различни визуални ефекти в реално време върху лицето си, използвайки камерата на своя смартфон.

През 2017 г. Facebook разработи свой инструмент, наречен Camera Effects (по-късно преименуван на Spark AR). В момента функции с добавена реалност предлага всички социални мрежи. Разбира се, на човек не му е необходимо много въображение, за да си представи, че освен забавление технологията би могла да се използва и за далеч по-практични цели, като например виртуално изпробване на дрехи и аксесоари.

Естествено, сферата на облеклото вероятно е най-логичното приложение, но далеч не е единствената. Шведският мебелен гигант IKEA например от 2017 г. развива мобилна услуга за устройства на Apple, наречена Place. Чрез нея потребителят може да сканира стая в дома си да разполага из нея виртуални мебели. Вече не е нужно да си представяте как ще се впише диванът, който сте си харесали, с останалите мебели в хола...

По същите стъпки върви и друг гигант - френската козметична компания L'Oreal. Използвайки технология на китайската Alibaba през 2017 г., тя инсталира в свои бутици устройства - "умни огледала", позволяващи на клиентите да видят в реално време ефекта на нейните продукти. През 2020 г. пък, в разгара на пандемията, L'Oreal разработи приложение за виртуален грим по време на видеоконференции. Сега, освен да се обличаме само до кръста, можем да направим още една крачка...

Не изостава с технологиите и датската марка за играчки Lego. С помощта на нейно приложение можете да насочите камерата на смартфона към неин конструктор в магазина и да видите как изглежда той в сглобен вид.

Според анализаторската компания Daymon Interactions 40% от клиентите са готови да платят повече за даден продукт, ако могат да го оценят чрез технология за добавена реалност. Също така 61% от купувачите предпочитат да пазаруват в магазини, които предлагат такава функция. Логично е да се предположи, че подобни възможности са станали дори по-търсени в условията на настоящата COVID реалност.

От снимки към 3D модели

Вероятно най-голямото предизвикателство при въвеждане на функции с добавена реалност за бизнеса представлява създаването на необходимите триизмерни модели. Това е трудна и скъпа задача. Очевидно е, че ако става дума за търговец, предлагащ голям брой дребни продукти, то възвръщаемостта от подобен проект ще е по-скоро ниска.

Също така надали изобщо има смисъл от самоцелно внедряване на такива технологии. Надали някой би се спрял на дадена бормашина, гледайки я в 3D на екрана. Ако обаче става въпрос за скъпа мебел или дизайнерско облекло, потенциалният клиент вероятно в много по-голяма степен би оценил възможността как даденият продукт пасва на интериора в дома му или с други модни аксесоари.

Редно е да се отбележи, че споменатите IKEA и Lego от години проектират продуктите си с 3D приложения. За тях използването на тези активи за описваната цел на практика е допълнителен плюс и шанс за проучване на потенциалните възможности на технологията преди конкуренцията.

Въпреки това, дори ако във вашата фирма не използвате триизмерно проектиране, всяка година създаването на виртуални модели се превръща във все по-опростен и по-достъпен процес. Класическият подход за създаване на продуктови модели за добавена реалност е разработването на 3D модели в графични редактори.

Но има алтернативни методи. Техническите решения за сканиране на вече създадени продукти се развиват, като съществуват както по-прости реализации на базата на ръчно направени снимки, така и специализирани ръчни лазерни и оптични скенери, предлагащи впечатляваща точност и възможност за използване на получените триизмерни модели за инженерни цели. Занапред цените им със сигурност ще спадат, което ще отвори пътя им и към по-малките фирми.

Технологиите за допълнена реалност се развиват пред очите ни: живеем в период на бурни изследвания и експерименти в индустрията, като дори гигантите нямат ясна представа за нейното разрастване. В голяма степен може да се заключи че уау ефектът от внедряването на такива решения все още е налице, имайки предвид малката има разпространеност, като паралелно с това възможностите за реализация стават все по-широки.

На пазара вече са налице значителен брой разнообразни примери за решения, някои от които могат бързо и лесно да бъдат персонализирани. Благодарение на това добавената реалност става все по-достъпна за все повече компании.

Материалът е публикуван в бр. 5 на сп. CIO България, който може да откриете тук.

Когато чуваме термините виртуална или добавена реалност, в повечето случаи се сещаме за игри и други развлечения или за футуристични картини на бъдещи инженери, "рисуващи" нова машина във въздуха вместо на монитора си. Въпреки това обаче и двете технологии стават все по-популярни, като добавената реалност често започва да се разглежда като работен инструмент.

По данни на ARtillery Intelligence към на 2020 г. в световен мащаб е имало общо 598 млн. такива устройства, като до края на 2024 г. техният брой ще нарасне до 1,73 млрд. Очаква се все повече потребители да имат досег с технологията и с преминаването си в мейнстрийма тя да се отърси от имиджа си на нишова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК