Европарламентът затегна правилата за големите интернет играчи

PhotoMIX-Company, Pixabay.com

Европарламентът затегна правилата за големите интернет играчи

Предложените допълнения в европейския Законодателен акт за цифровите услуги улесняват контрола над онлайн услугите

Владимир Владков
322 прочитания

© PhotoMIX-Company, Pixabay.com


През миналата седмица Европейският парламент прие набор от мерки, които ще ограничат възможностите на големите технологични гиганти да събират данни с цел насочено и персонализирано рекламиране. Освен това новите мерки, които представляват допълнения към европейския Законодателен акт за цифровите услуги (DSA), се стремят да въведат повече прозрачност за това как се премахва съдържание. Мерките би трябвало да улеснят хората да се отказват от своите профили в Google, Facebook, Apple и др., както и да следят как се използва тяхната личната информация за търговски цели.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от парламента с 530 гласа "за", 78 гласа "против" и 80 гласа "въздържал се", ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки, обяснява в своя блог Нели Огнянова

По отношение на целевите реклами, предложенията се стремят да подкрепят по-прозрачен и по-информиран избор на интернет потребителите, включително фирмите по-ясно да обясняват как ще използват събраната цифрово информация. По-конкретно "отказът на съгласие с правилата не трябва да бъде по-труден или да отнема повече време от даването на съгласие" и че ако не бъде дадено такова съгласие, трябва да бъдат осигурени други начини за взаимодействие със сайтове или приложения, включително "опции, базирани на реклама без проследяване". Специално се обръща внимание на децата и уязвимите групи, като се забраняват техники, които да осигурят целеви реклами за тези потребители.

Промените описват и някои по-строго дефинирани начини за премахване на незаконно съдържание онлайн и предотвратяване разпространението на дезинформация. Предлага се механизъм за "известяване и последващо действие" за премахване на незаконни продукти, услуги или съдържание онлайн. Изявлението на ЕП гласи: "Доставчиците на хостинг услуги трябва да действат при получаване на такова уведомление без ненужно забавяне, като вземат предвид вида на незаконното съдържание, за което се уведомява, и спешността на предприемане на действия. Евродепутатите включиха и по-строги гаранции, за да гарантират, че известията се обработват по непроизволен и недискриминационен начин и при зачитане на основните права, включително свободата на изразяване."

Последната част изглежда е свързана с това да позволи на ЕС да има думата за това какво да се премахва от социалните платформи и защо, тъй като в момента решенията се вземат предимно при закрити врати в технологичните фирми. Предложенията отиват и по-далеч, като има мерки, пригодени специално за "много големи онлайн платформи (VLOP)", като сред тях вероятно попадат големите платформи като Facebook, Twitter и YouTube.

В съобщението се казва, че тези фирми "ще бъдат обект на специфични задължения заради специфичните рискове, които представляват по отношение на разпространението както на незаконно, така и на вредно съдържание. Актът DSA би помогнал за справяне с вредното съдържание (което може да не е незаконно) и разпространението на дезинформация, като включва разпоредби за задължителна оценка на риска, мерки за намаляване на риска, независими одити и прозрачност на т.нар. системи за препоръки (алгоритми, които определят какво да виждат потребителите)".

На онлайн платформите трябва да бъде забранено да използват "техники за измама или подтикване, за да повлияят на поведението на потребителите чрез "тъмни модели" (dark patterns) и че хората трябва да могат да търсят компенсация от онлайн фирми, ако тези правила не се спазват. Интересното е, че в предложенията се споменава за освобождаване на микро- и малки предприятия от това задължение, което затвърждава усещането, че всичко това е свързано с влиянието на големите технологични компании.

"Днешното гласуване показва, че евродепутатите и гражданите на ЕС искат амбициозен цифров регламент, подходящ за бъдещето, коментира Кристел Шалдемозе, която ръководи екипа за преговори на ЕП. - Много неща се промениха за тези 20 години след приемане на директивата за електронната търговия. Онлайн платформите стават все по-важни в ежедневието ни, носят нови възможности, но и нови рискове. Наше задължение е да се уверим, че това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн. Трябва да гарантираме, че въвеждаме цифрови правила в полза на потребителите и гражданите. Сега можем да влезем в преговори със Съвета на министрите и вярвам, че ще успеем да постигнем резултати по тези въпроси."

Същността на тези предложния е да помогне на гражданите на ЕС да използват по-спокойно интернет, жизненоважно за всички днес. Това трябва да става, без да се налага да се съгласяваме с неизбежния компромис, че големите технологични фирми ще наблюдават поведението ви, ще създават наши профили и ще ги използват, за да си осигуряват приходи. Единственият реален начин да избегнете това в момента е да се откажете изцяло от XXI век и да използвате обикновен телефон "слушалка" и обикновена поща за комуникация.

Засега не е ясно какво се има предвид относно незаконно съдържание, но дефиницията вероятно ще бъде разписана, ако тези предложения се превърнат в закон. "По-хлъзгавата" тема е, разбира се, дезинформацията, тъй като определянето на такава е трудно, а и зависи кого питате.

Снимка: PhotoMIX-Company, Pixabay.com

През миналата седмица Европейският парламент прие набор от мерки, които ще ограничат възможностите на големите технологични гиганти да събират данни с цел насочено и персонализирано рекламиране. Освен това новите мерки, които представляват допълнения към европейския Законодателен акт за цифровите услуги (DSA), се стремят да въведат повече прозрачност за това как се премахва съдържание. Мерките би трябвало да улеснят хората да се отказват от своите профили в Google, Facebook, Apple и др., както и да следят как се използва тяхната личната информация за търговски цели.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от парламента с 530 гласа "за", 78 гласа "против" и 80 гласа "въздържал се", ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки, обяснява в своя блог Нели Огнянова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК