European Chips Act – европейският отговор на кризата с доставките на чипове

Законодателството насърчава развитието на полупроводниковия сектор на европейска територия - от научни изследвания до производство и устойчива верига за доставки

от Иван Гайдаров

17 февруари 2022 16:41

Проблемите с глобалното предлагане на полупроводници повлия негативно върху плановете на много европейски производители, които разчитат на чипове от Далечния изток. Изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувано през април 2021 г., установява сериозни затруднения в някои от ключовите производствени индустрии, които разчитат в голяма степен на полупроводници. Най-добрият пример за това е автомобилната индустрия в Европа, която е и най-сериозно засегната от недостига на чипове.

Според ЕЦБ през първото тримесечие на 2021 г. световното производство на пътнически превозни средства е спаднало с почти 1,3 милиона, което съответства на спад от 11,3% спрямо последното тримесечие на 2020 г. и 2,8% спрямо нивото на производство от 2019 г.

"Доставчиците на полупроводници осигуриха повече чипове през 2021 г., но търсенето от страна на бизнеса беше много по-голямо от наличния глобален производствен капацитет", смятат от Gartner.

Геополитиката също предизвика ситуация, в която Европа рискува да изостане от кривата на технологичните иновации, тъй като Китай увеличава инвестициите във високи технологии след санкциите на САЩ, а американците така или иначе са водещи в това отношение.

От Gartner наскоро съобщиха, че недостигът на полупроводници и пандемията от Covid-19 са нарушили сериозно глобалното производство на редица производители на оригинално оборудване през 2021 г. В същото време десетте водещи компании в този списък са увеличили разходите си за чипове с 25,2% и генерират 42,1% от общия пазар.

"Доставчиците на полупроводници осигуриха повече чипове през 2021 г., но търсенето от страна на бизнеса беше много по-голямо от наличния глобален производствен капацитет", смятат от Gartner.

Разглеждайки основните купувачи на полупроводници, данните на изследователската компания показват, че лидери са Apple и Samsung, следвани от Lenovo. Челната петица оформят китайският конгломерат BBK Electronics и Dell. Като цяло тези пет компании генерират повече от 32% от поръчките за полупроводници.

Разглеждайки последиците от санкциите на САЩ срещу Китай, от GlobalData коментират на свой ред: "Санкциите по отношение на чиповете, наложени от САЩ, ще възпрепятстват Китай в краткосрочен план. Те също така обаче накараха азиатския гигант да инвестира над 1,4 милиарда долара в модерни технологии и да превърне в стратегическа цел създаването на собствен шампион в областта на полупроводниците. В резултат на това санкциите на САЩ ще имат непреднамерената последица да позволят на Китай да се превърне в глобален и самодостатъчен играч на полупроводниковия пазар в дългосрочен план".

От Gartner отбелязат още, че недостигът на полупроводници пречи на производителите да увеличат своето производство. Това се отрази сериозно на пазари като тези на електрически превозни средства и електронно оборудване, включително смартфони и конзоли за видеоигри. Едновременно с това тази криза значително увеличи продажните цени на чиповете, което означава, че производителите на устройства са похарчили много повече през 2021 г., отколкото през предходните години.

Европейски закон за чиповете (European Chips Act)

Под предтекста за подсигуряване на цифров суверенитет Европейската комисия (ЕК) предложи Европейски закон за чиповете (European Chips Act), за да насърчи развитието на полупроводниковия сектор на европейска територия - от научни изследвания до производство и устойчива верига за доставки. ЕК има за цел да мобилизира повече от 43 милиарда евро публични и частни инвестиции и да заложи мерки за предотвратяване, предвиждане и бърз отговор на всяко бъдещо прекъсване на веригата за доставки.

Основата тежест на този проект ще носи създаденият през юли 2021 г. "Индустриален алианс на ЕК за процесори и полупроводници", който вече представи планове за идентифициране на текущите пропуски в производството на микрочипове и технологични разработки, необходими за развитие на компаниите и организациите, независимо от техния размер.

По друг начин казано, Европейският закон за чиповете е отговорът на ЕК на глобалната криза с полупроводниците. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен коментира, че той ще промени играта на терена на глобалната конкурентоспособност, издигайки единния европейски пазар. Според нея в краткосрочен план това ще увеличи устойчивостта на европейските държави към бъдещи кризи, като им позволи да предвиждат и избягват бъдещи прекъсвания във веригата за доставки. В средносрочен план пък това се очаква да превърне Европа в индустриален лидер в този стратегически бранш.

Стратегията има три основни жалона. Първият от тях е инициативата, наречена Chips for Europe, която обединява ресурси от Европейския съюз (ЕС), държавите членки и трети страни, свързани със съществуващите програми на ЕС, както и от частния сектор. ЕК заяви, че планира да предостави 11 милиарда евро финансиране за укрепване на съществуващите изследвания, разработки и иновации.

ЕК има за цел да мобилизира повече от 43 милиарда евро публични и частни инвестиции и да заложи мерки за предотвратяване, предвиждане и бърз отговор на всяко бъдещо прекъсване на веригата за доставки.

Втората част на Европейския закон за чиповете обхваща инвестиции и подобрени производствени мощности за осигуряване на доставки на полупроводници. ЕК също така създава Chips Fund, който трябва да улесни достъпа до финансиране за стартиращи фирми, за да им помогне да развият своите иновации и впоследствие да привлекат инвеститори.

Последната част на законодателството обхваща това, което ЕК описва като "координационен механизъм" между държавите-членки и ЕК за наблюдение на доставките, оценка на търсенето и предвиждане на недостига на попупроводници.

Снимка: Pixabay