Нови закони трябва да управляват биометриката според британско проучване

Pixabay.com
Gerd Altmann

Нови закони трябва да управляват биометриката според британско проучване

Владимир Владков
523 прочитания

Pixabay.com

© Gerd Altmann


Ново независимо проучване на учени твърди, че правните и етични притеснения относно употребата на биометрични данни и технологии трябва да бъдат решени. Тези технологии могат да повлияят върху свободата на изразяване, поверителността на личните данни и други човешки права.

Проучването на института Ada Lovelace е изключително задълбочено и обхваща широк набор от добре познати биометрични технологии като пръстови отпечатъци, ДНК, сканиране на ириса и лицево разпознаване, но и нови по-малко известни форми на биометрия, включително поведенчески особености като походка или анализ на натискането на клавишите.

Анализът се фокусира основно върху използването на биометрични данни от публичните органи, особено от полицията, но взема предвид и употребата на биометрични данни и технологии от частния сектор, като например при публично-частни партньорства и за наблюдение на работното място. Изследването установява, че настоящата правна рамка (във Великобритания), регулираща тези технологии, не е подходяща за целта, не е в крак с технологичния напредък и не изяснява кога и как биометричните данни могат да бъдат използвани, както и какви са процесите, които трябва да се следват.

"Настоящите разпоредби са фрагментирани и объркващи, а актуалните правни рамки не защитават адекватно индивидуалните права или не се противопоставят на много съществените посегателства върху личната неприкосновеност, които използването на биометрични данни може да причини", коментира авторът на доклада Матю Райдър от Matrix Chambers. Според Райдър сме едва в началото на биометричната революция, но нашите биометрични данни се събират и обработват по немислими доскоро начини.

"Настоящият правен режим е фрагментиран, объркан и не успява да бъде в крак с технологичния напредък. Спешно се нуждаем от амбициозна нова законодателна рамка, специфична за биометричните данни. Не трябва да позволяваме използването на биометрични данни да се разпространява при неадекватни закони и недостатъчно регулиране", коментира Райдър.

В рецензията си към изследването, обхващащо 221 страници, Райдър отбеляза, че е бил поразен от две неинтуитивни характеристики, свързани с разработването и внедряването на биометрични технологии. Първата е, че силните закони и разпоредби понякога се характеризират като възпрепятстващи напредъка в употребата на биометрични данни. "На практика обаче ясната регулаторна рамка позволява на тези, които работят с биометрични данни, да бъдат уверени в етичните и законови линии, в рамките на които трябва да работят", каза той. По този начин отпада бремето на саморегулирането, което възниква от неясни насоки и прекалено размити граници."

Втората характеристика е, че въпреки че важността на прозрачността и обществените консултации се подчертава от всички заинтересовани страни, участвали в анализа, че практическият ефект от този акцент невинаги е положителен. "От една страна, получаването на активно и информирано обществено разбиране чрез структуриран процес може да предостави ценна информация, върху която да се базира политиката, обяснява той. Но твърде често публичните власти и частните обекти разчитат на частично разбраното предполагаемо съгласие на обществото, на неточно дефинирана оценка на общественото мнение или на самия факт на изборна победа като широк мандат за натрапчиво събиране и използване на обществени биометрични данни."

Райдър добавя, че общественият фокус е върху използването на биометрични технологии от полицията, особено при разпознаването на лица на живо, но липсват изследвания за използването на биометрични данни в частния сектор. Други препоръки в доклада включват всяка нормативна рамка да изисква публикуване на кодекси за практика, специфични за сектора и/или за технологията; консолидиране на надзора върху биометричните данни или от нов независим регулатор, както и създаване на национален съвет по етика на биометричните данни със задължителна консултативна роля, когато става въпрос за използването на биометрични данни в обществения сектор.

Ново независимо проучване на учени твърди, че правните и етични притеснения относно употребата на биометрични данни и технологии трябва да бъдат решени. Тези технологии могат да повлияят върху свободата на изразяване, поверителността на личните данни и други човешки права.

Проучването на института Ada Lovelace е изключително задълбочено и обхваща широк набор от добре познати биометрични технологии като пръстови отпечатъци, ДНК, сканиране на ириса и лицево разпознаване, но и нови по-малко известни форми на биометрия, включително поведенчески особености като походка или анализ на натискането на клавишите.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОК